Лозята били на най-хубавото място над селото

За винарите от избата в Марян традициите са в основата на успеха и хубавите вина, чрез които възраждат историята на селото и спомена за български царе и царици. Собствениците на избата Светла и Илия Иванови уважават и традицията виното да се пие с приятели.  За поредна година те организираха Ден на отворените врати и поканиха на по чаша вино. Избата, където виното ферментира и отлежава, стана тясна за многото гости и почитатели на подобно събитие. Затова тази година празникът, посветен на Трифон Зарезан, се пренесе в марянското читалище, което заедно с община Елена станаха съорганизатори.

Веселието и дългите отрупани маси с мезета, вкусни баници, погачи и домашни вина върнаха спомените от първите години на виното и празника в селото. „Ниви, скоро засадени лозя и обширни естествени ливади ограждат селото от изток и от юг“ – така започва своя очерк за Марян от основаването му до 1970 г. неговият първи летописец и историк, народният учител Никола Никифоров. Лозята били на най-хубавото място над селото, почти до билото на рида, където слънцето ги огрявало почти до залез. Легенда разказва за първите пораснали по тези места лозички. Името на Марян е свързано с красивата Кера Тамара – дъщеря на цар Иван Александър и сестра на цар Иван Шишман. Харесал я султан Мурад и я поискал за жена. Заради примирието между двамата владетели, тя била принудена да замине при него. Пътят й минавал и през малкото село в полите на Стара планина. Дълго се прощавала Кера Тамара с любимите места. Там, където стояла и плакала, от сълзите й поникнали лози и дали хубаво грозде.

„Опитите да се прихванат старите сортове се оказали неуспешни. Тъкмо започвали да дават плод и залинявали, после филоксерата изцяло ги погубила – разказва Стоян Савов. Един нов вид – аржентина, близък до дивата лоза, намерил добра почва при нас и за кратко време всяка къща в селото станала с лозе. После засаждаха памид, бял отел, хамбурски мискет. Хората влагаха много любов и труд в отглеждането им и за отплата получаваха богата реколта. И днес се разказва за лозето на баба Роза, подредено като в аптека. Под всяка пръчка старата жена издълбавала малка гаванка, та да не опират големите чепки в земята и да гният.

Гроздоберът се превръщаше в празник за стопаните. С волски коли те изкарваха дървените кораби на високото и ги пълнеха с ароматно грозде. И така до 90-те години на миналия век. С обезлюдяването на селото запустяваха едно по едно лозята, докато гората окончателно ги превзе“.

Щом имаме лозя, ще почитаме и Трифон Зарезан, отсекли навремето марянчани и започнали да организират празник, на който завиждали и села с лозарски поминък. С пълни бъклици вино, хубави мезета и музика стопаните отивали да зарежат лозята и там хапвали и пийвали. После с викове, песни и благословии се спускали в селото и веселбата продължавала с общи трапези, с хора и танци до полунощ.

Хубаво вино ставало в Марян и затова семейство Иванови, юристи по образование, избрали избата им да бъде тук, откъдето са и родовите корени на Светла. Климатичното равновесие в Балкана е подходящо за създаването на уникални вина, пък обяснява енологът Стефан Чоранов. Студените нощи и топлите дни са благоприятни за ферментацията, а постоянните температури през зимата и пролетта осигуряват спокойно стареене и отглеждане на виното.

„Сипи вино, домакине, да пием, че сме ти дошли добри гости от Блъсковци“ – подканиха стопанката на избата от групата „Гласовете на Зинзара“ и продължиха със закачки и наричания. Песни за виното и любовта на марянските певици от „Балкански славей“ също вдигнаха градуса на веселието в салона на местното читалище. С вита погача и благи думи посрещаше и млади, и стари Светла Иванова. В същото време съпругът й разхождаше посетителите в избата, да опитат и видят къде стават хубавите вина с царски имена – Кера Тамара, Иван Александър, царица Елена, а на село Марян е наречено червеното вино „Марян Резерва“, което отлежава 24 месеца в дъбови бъчви.

Семейство Иванови, заедно с агронома Стефан Чоранов, създават избата преди осем години. Максималният й капацитет е 60 000 бутилки годишно с различни вина – бели, розе и червени. За тях се подбира най-доброто грозде от наблюдавани лозя. На втората година след откриването на избата качествените вина са забелязани и високо оценени – сребърен медал за розе на Балканския винен конкурс и фестивал през 2012 г. и бронзово отличие за „Куин Елена“ в най-авторитетната винена класация, тази на английското списание Decanter.

И днес прекрасните вина на избата в Марян продължават да оглавяват класациите. Миналата година „Совиньон Блан Барел Ферментед“ е обявено за най-доброто вино в „България Топ 50“ бели вина на списанието „ДиВино“. През 2017 г. вината „Кера Тамара Совиньон Блан“ и „Кера Тамара Шардоне“ са в българските топ 10 бели вина. Виното „Иван Александър“ печели сребърен медал в конкурса „Мундус Вини“ и златен медал в конкурса „Мондиал де Брюксел“, в този конкурс виното „Куин Елена“ е със сребърен медал. И още едно отличие за виното „Иван Александър“, то е в класацията „Топ 16“на Дивино Гайд за най-добрите български вина за 2017 година.