Сурвакането е типичен български обичай, който има езически корени. Практикува се на 1 януари рано сутринта или още в първите часове на новата година.

Българите имат поговорка, която гласи: „Нова година – нов късмет!”. Смята се, че с идването на новата година цикълът се затваря и започва отначало. За да бъде началото добро, трябва да се извършат определени ритуали за изчистване от злите сили и за призоваване на добрите. Сурвакането е именно такъв ритуал. Сурвакари са само момчета и млади ергени.

С настъпването на новата година те тръгват от къща на къща и носят своите сурвакници, с които извършват ритуала. Традиционните сурвакниците представляват дрянови пръчки, чиито странични клонки са вързани, за да приемат формата на славянската буква Ф. След усукването на клонките сурвакницата се украсява с нанизи от пуканки, парички, панделки, станиол, цветни конци и други. Сурвакането започва от най- възрастния човек в къщата. С леки удари с пръчката по гърба сурвакарите нареждат пожелания за късмет, здраве, благополучие и плодородие. След това продължават и с останалите членове на домакинството и завършват с домашните животни и добитъка.

В знак на благодарност домакините даряват сурвакарите с дребни пари, лакомства и плодове. Най-популярното пожелание при сурвакането е: „Сурва, сурва година, червена ябълка в градина, пълна къща с коприна, живо-здраво догодина, догодина, до амина!”