ИСТОРИЯТА ПОМНИ!

"На 17 септември 1903 г. по пладне откъм беличката гора се чуват гърмежи. Населението е изненадано. Една голяма част на Белица е опожарена...."Пожарът довършва и последните къщи. На 18 септември 1903 г. половината от населението минава границата на път за Рилския манастир, а 1600 души бежанци с 2000 глави добитък потегля за град Самоков...."
"В Белица са останали само 7 къщи, но и те са развалени. Избити досега се узнаха 120 души, а за избягалите още не се знае. По-късно се узнава, че убитите са към 200 души ... "

И ако беличанинът днес е със самочувствие и самоуважаващ се, то е защото знае, че в този къс българска земя е коренът му, напоен с кръвта на борците за свобода. Той е горд, че е дал своя скромен дял в утвърждаването на българската нация, че огънят на Илинденско- Преображенския организиран въоръжен бунт превърна същата тази непокорна Белица в стожер на българщината, в истинска крепост на новия му живот.