На 21 септември от 19 часа на сцената на Държавна опера – Стара Загора

Емилия Иванова спечели сърцата на столичната публика в този спектакъл, представен на 5 юни тази година на сцената на Народен театър „Иван Вазов“. „Лучия ди Ламермур“ се нарежда сред безспорните белкантови образци. Драматичният сюжет, брилянтната и емоционално написана музика, красивата мелодика и палитрата от неповторими образи привличат вниманието и интереса на изпълнителите и публиката вече повече от 180 години /премиерата на операта се е състояла в Неапол през 1835 година/.

Спектакълът на операта „Лучия ди Ламермур” от Доницети на Старозагорската опера предизвика интереса на меломаните от цяла България след впечатляващата премиера  на белкантовия шедьовър на 5 декември 2015 година. Припомняме, че с този спектакъл бе закрито 46-то издание на Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора. „Лучия ди Ламермур“ бе и изборът за блестящ финал на 12-то издание на ММФ „Моцартови празници“ в Правец. Творческият екип на спектакъла на операта „Лучия ди Ламермур“ получи престижната награда „Стара Загора“ 2016 за принос в областта на изкуствата и културата в навечерието на 24 май. През месец септември, постановъчният екип на спектакъла бе награден с престижното отличие „Кристална лира“ на СБМТД и Класик ФМ Радио.

Валери Турманов ще се представи в ролята на Енрико – брат на Лучия, Ивайло Йовчев ще е  Аштън -  изстраданата и въображаема любов на Лучия – Едгардо, Пламен Кумпиков ще пресъздаде ролята на Раймондо.Участват още Георги Динев /Артуро/, Нели Нечева /Алиса/, оркестър и хор на Държавна опера-Стара Загора, прабългарска школа за оцеляване „Бага-Тур”, Детско-юношеска студия за опера и балет „Маргаритки“.

Спектакъла на операта „Лучия ди Ламермур” ще дирижират участниците в Майсторския клас за диригенти -  Фредерике Киинле, Набуаки Наката, Арно Перие, Гай Дейвис. Режисьор е Огнян Драганов, сцeнография Димо Костадинов, художник на костюмите Салваторе Русо /Италия/. Диригент на хора Младен Станев.

Какво определя като необикновена постановката на операта „Лучия ди Ламермур” на Старозагорската опера? Ето какво отбелязва в своя обзорен материал журналистката Августа Манолева от 4 декември 2015:

„Този белкантов шедьовър на Гаетано Доницети е от рядко поставяните в Европа. В момента не се играе в нито един от нашите оперни театри в страната. Изисква не само изпълнителска бравурност, но има и вплитане между музикалната и драматичната партитура, което пък дава възможности за индивидуален творчески поглед.

Работата в екип се обединява около различното режисьорско решение на сюжетните линии, които се развиват в произведението. Различен е и акцентът (по либрето) – сцената с полудяването на Лучия. Ако моментът с лудостта е централен в операта, използва се като похват от много композитори през този период, Драганов го превръща в реминисценция и сцена, в която Лучия оглежда света отгоре. Такъв, какъвто би искала да го види. Едва след нейната смърт се материализира образът на Едгардо, който е единствено във въображението и желанията й. Героинята намира своя любим горе, в по-красивия свят.

И костюмите, и сценографията са подчинени на условността на двата свята: светът който се върти около ситуациите и светът отгоре – стои и наблюдава въртящата се действителност.

В сценографията си Димо Костадинов е проводник на основната идея, а пътят е от условност към изчистеност...

Костюмограф е италианецът Салваторе Русо, дългогодишен художник в Римската опера. У нас работил вече в екип с Огнян Драганов и в Операта в Русе. "Направил съм костюмите според режисьорския замисъл – Лучия е луда още от първата сцена. Все едно около нея всичко са фантазии. Видяно единствено и само през нейните очи. Костюмите са от епохата след 1543-та година, борбите между Англия и Шотландия, когато на престола се качва Мария Стюард. Респектирани сме от текста, музиката, както и от романа на Уолтър Скот, който възстановява една стара история, вплетена в либретото на операта. За първи път направих заглавието в Рим. Костюмите винаги са свързани с режисурата. А в Италия тя беше доста стара и уморена – разказа Салваторе. Тук е съвсем различна, затова всичко създавам като за в друга ситуация. Едно от важните неща при създаването на костюмите е историческият начин на кроене. Рязането на платовете е по оригинални шотландски кройки". Разбира се това кроене е прекарано през неговата идея, през идеята на режисурата и на материалите, които се използват. Ушити са 92 мъжки и дамски костюма, за които е използвано 1259 м. основен плат, а за шевиците, украсите и дантелите – 2100 метра.

За главния диригент Ивайло Кринчев "Лучия" винаги е предизвикателство, защото този образец на белкантовата литература изисква много внимателен подход по отношение на гласовете, с които се разполага. Темповите и драматургичните характеристики трябва да имат своето обяснение и извеждане през възможностите на солистите. Бутиково е заглавието, защото много трудно може непрекъснато да присъства в афиша на оперния театър . А възстановяването в редовия репертоар на операта изисква винаги репетиционен цикъл със солистичния състав, който влиза в него, заради нюансираността в музиката на Доницети...

Това е четвъртият път, в който режисьорът Огнян Драганов поставя това заглавие. От дебютът му в Националната опера, София, 2002 година; през Колумбия, Меделѝн – вторият по големина град, 2006; Букурещ 2007...Всичките постановки са абсолютно различни една от друга. Обединяващо е само заглавието "Лучия ди Ламермур" (1835), призната за най-добрата опера на Доницети, наскоро след написването й...”