Рожен – пътят към Бога

В чест на Богородичното Рождество в Пиринско са построени 14 църкви и параклиси

Малка Богородица – така от памтивека българите са наричали християнския празник Рождество на Пресвета Богородица. Рожен – с това още по-кратко име е наричан и до днес празникът в земите между Рила и Пирин, от двете страни на Беласица и Огражден, по Малешево, Влахина и Славянка.
Късайки от често оскъдния си залък, предците ни от градовете и селата на Пиринска Македония са въздигнали в чест на Богородичното Рождество четиринадесет църкви и параклиси! И два манастира – единият в Пирин, а другият – в Огражден планина.
Освен книжовни средища, стожери на българския дух и свято място за молитва патронните празници на двата манастира са се превърнали и в пъстри народни събори, които са привличали мало и голямо, от близо и далеч. Стародавна е традицията майки да принасят дарове на Божията майка, за да измолят покой за душичките на починалите си рожби. Отколешна е и традицията млади и стари да преспиват в манастирските храмове в навечерието на празника – болните за изцеление, а здравите – за благоденствие.
Югозападните меки скути на Пирин планина са приласкали манастира, чиято главна църква „Рождество на Пресвета Богородица“ е дала и името му – Роженския. А той е дал името на възникналото в подворието му и съществуващо и до днес село Рожен.
Историческите превратности са унищожили писмените свидетелства кога и от кого е основан Роженският манастир. А най-популярната легенда сочи за основател царския син Михаил, когото баща му цар Симеон приживе лишил от престола и го принудил да се замонаши.
Преки и косвени хроники от епохата сочат XIII век като период за най-голям разцвет на манастира, благодарение на местния български болярин Деспот Алексий Слав. Роженският манастир е и единствената „българска връзка“ със свещения град Йерусалим, където в благословената да приема Благодатния огън църква „Гробът Господен“ се съхранява ръкописа „Видението на Йов“. Уникалната творба на роженската калиграфска школа била отнесена в Йерусалим през 1674 година от тогавашния патриарх Доситей.
Последният голям частен благодетел на Роженския манастир е войводата Яне Сандански, прекарал тук последните години от живота си и построил в манастирското подворие църквата „Свети Свети Кирил и Методи“, край която през 1915 година е погребан, според волята му приживе.
През 1858 високо в Огражден планина бил осветен манастирът, чиято главна църква посветили на Светия Великомъченик Георги. Заради това, че Божият дом се издигал на еднакво разстояние от селата Гега и Чурилово, станал известен и като Геговски, и като Чуриловски манастир.
Освен на Гергьовден, в деня на Богородичното Рождество в манастира също се е извършвало тържествено богослужение. Тогава също се е раздавал неизменният курбан за здраве, а глъчката и песните на съборяните са огласяли Огражден. Така е било и в деня на Светите равноапостоли Петър и Павел – Петровден, а традицията не е секнала и до днес.
Нито в науката, нито в местните народни представи съществува единно мнение за причините за тази рядко срещана форма на паралелна патронна почит. Нейното най-логично обяснение е приемствеността в народната памет, която почетно е увековечила предходните имена на храма, съществувал, но разрушаван и възобновяван все върху старите си основи. Косвено потвърждение е и обичайната практика на султана да ограничава изграждането на нови християнски храмове, като предимно разрешава възобновяването на вече съществуващите, какъвто е и случаят с фермана (указа – бел. авт. Д.Т.) от 05.03.1857 година, с който султан Абдул Меджид е разрешил да се изгради манастир на името на Свети Георги.
В Пиринско Роженският манастир е известен още и с името „Горнио Рожен“ заради географското му разположение спрямо намиращия се в Огражден манастир, който пък е известен с името „Долнио Рожен“.
Днес, както и преди столетия и към Горнио Рожен, и към Долнио Рожен се вият все същите трудни и тесни пирински и огражденски пътища и безброй пътеки. А до манастирските порти не стига ни кола, ни мотор. Защото всеки здрав и прав човек трябва да извърви без чужда помощ пътя към Бога.
/Димитър Тренчев – историк, специално за Благоевград-утре/



Снимка на Деня

Зимни нюанси от плевенския парк "Кайлъка"