Днес християните отбелязват отсичането на главата на Св. Йоан Кръстител

На 29 август е християнският празник отсичането на главата на Св. Йоан Кръстител. Това е вторият летен празник на християнския светец, този път посветен на смъртта му. Българите го наричат “Секновение”, “Обсечение”, “Свети Иван отсечената глава”, “Църн Свети Иван”, “Иван Коприван”. Последното название на празника идва от поверието, че отрязаната глава на светеца била хвърлена в копривата под дряновите дървета, чиито плодове почервенели още повече от пролятата кръв.

Според Евангелието, когато Йоан станал на 30 години, Бог му наредил да проповядва, че се е родил неговият син Христос, който сам ще започне да учи хората. Затова нарекли Йоан Предтеча, понеже вървял преди Христос и разказвал за Него. Йоан кръщавал хората в река Йордан и, когато Христос дошъл при него, му се подчинил и кръстил и него.

Той продължил и след това да проповядва учението на Иисус и бил много почитан човек в Юдея, където по това време властвал Ирод Антипа. Пророкът не скривал лошото си отношение към връзката на Ирод, който живеел с жената на брат си Филип - Иродиада, тъй като Мойсеевият закон забранявал подобна връзка

Подтикван от жена си, която не понасяла упреците на Йоан, царят го затворил в тъмница. По време на богат пир, който Ирод устроил за рождения си ден, Саломия, дъщерята на Иродиада, изпълнила прекрасен танц. Запленен от него, царят й обещал да изпълни всяка нейна молба. Тогава майка й наредила да поиска главата на Йоан Предтеча върху златно блюдо. Ирод изпратил стражите да отсекат главата на светеца. После учениците му погребали тялото на пророка, но главата му останала в двореца и по-късно била взета от Хуза - съпруга на домоуправителя на цар Ирод. Като предана християнка Хуза погребала главата на светеца в Елеонската планина. След години император Константин Велики пренесъл реликвата в град Емеса. Тя сменяла няколко пъти мястото си – била пренасяна последователно в Халкидон, Цариград и Комана.

Празникът Секновение се приема за край на лятото.

Според традиционната народна вяра на този ден “се сече” лятото, “секат се”, “отсичат се” денят и нощта, което означава, че продължителността им е равна по времетраене. На Секновение водата и времето започват да застудяват затова вече никой не бива да се къпе в реки и извори, защото ако наруши тази забрана, човек “ще се пресече”. Вярва се също, че на този ден змиите и гущерите се прибират и се скриват в зимните си леговища, които се намират на края на света в пещерата на змийския цар. Прибират се и злосторните демони, които са бродили през пролетта и лятото - самодиви, юди, змейове и змеици, лами и всякакви подобни създания.

Секновение е гранична зона между лятото и есента и поради това в народната представа е изключително опасен. Повсеместно се приема, че той е един от най-лошите и опасни дни през годината, “лош”, “тежък”, “хаталия“ ден. Обредността на Секновение е представена от ред забрани, които в същността си са отрицателна магия. На някои места през нощта палят огньове за предпазване от злите сили. Спазва се забраната на този ден да не се работи нищо, да не се начева нова дейност, да не се тръгва на път. На стопаните е позволено само да събират диви плодове за зимнина - дренки, киселици. Вследствие на преданието за отрязаната глава на свети Иван и за невинно пролятата му кръв народната традиция строго забранява на този ден консумацията на плодове и зеленчуци с червен цвят - дини, грозде, сливи и домати. Мъжете не пият и червено вино. Не се яде черно грозде и не се коли черна кокошка, за да не се разболее човек от “черната болест”. Във Велес какъвто ден от седмицата се случи Црън Свети Йован, в този ден през цялата година не се крои дреха, за да не бъде носена в “чернило”, в нещастие.