Някога краят на юли бележел краят на жътвата

Най-подходящо време за жътва се е смятало "от ден до пладне“

"Някога, краят на юли е бележил и краят на жътвата. Така е и до днес…
Някога като най-подходящо време за жътва се е смятало „от ден до пладне“ – от зазоряване до началото на следобеда, когато слънцето още не е „опалило“ класовете и зърното им не е започнало да се рони.
Днес вече се жъне целодневно. И с тази разлика свършват приликите между някога и сега…", пише историкът-етнограф Димитър Тренчев. И ни припомня как е било някога:
"Някога жътварите са въртели сърпа, а с дървената „паламарка“ са прихващали най-много до двайсетина класа в „ръкойка“. Отрязаните ръкойки връзвали на снопи, а тях редели на „кръстци“. Чак след края на жътвата разстилали кръстците на „вършилото“, където теглени от коне „дикани“ отделяли зърното от плявата…
Жънели по цял месец, вършеели по цяла неделя…
Днес жътварите въртят волана и лостовете на комбайните, чиито стоманени челюсти прихващат, ожънват и овършават наведнъж и за ден стотици класове и декари…
Някога, макар и болезнено пречупени в кръста, макар и безостатъчно плувнали в пот, макар и с нетърпимо препрашени очи, жътварите пеели! Особено жътварките! Пеели с благодарност към Бог, че е опазил труда им. Пеели, спокойни, че са осигурили насъщния за следващата година…
Не зная колко от днешните жътвари – комбайнери пеят, но приятели измежду тях са ми споделяли, че „песента“ на машината изпод тях ги радва по свой си съвременен начин…
Тази година общият житен добив на България възлиза на 5 милиона и 500 хиляди тона. А някога в неподозираните от нас адски кръгове на робството през сушавата 1885 година, без силата на днешните минерални торове и без закрилата на днешните пестициди и хербициди, без държавното субсидиране, само полята на тогавашната Петричка кааза – община са дали повече – 5 милиона 619 хиляди и 647 тона жито…
И затова количествено превъзходство на миналото днешните сеячи и жътвари нямат вина! Но това вече не е тема за размисъл от земеделската етнология, а от политическата патология…", добавя историкът Димитър Тренчев.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен