Рзагледаха и македонската перла - Скопие

Красиви и впечатляващи места плениха вниманието на кюстендилските туристи от ТД „Осогово“ в продължение на два дни. След ранното тръгване от Кюстендил и безпрепятствено бързото преминаване на границата при ГКПП Гюешево предстоеше път до град Скопие, където любезните домакини от планинарски клуб „Центромпром“ ги посрещнаха. "С тяхна помощ направихме туристическа обиколка на града", разказва секретарят на дружеството Силвия Михова.
"Скопие е пълен с най-различни паметници и монументи на различни светии, владетели и известни хора. Особено пъстър откъм паметници е площад "Македония" – тук са статуи на цар Самуил, Даме Груев, император Юстиниан Първи, Гоце Делчев и много, много други. Най  впечатлява обаче статуята на Александър Македонски – висока е 26 м. Посетихме и къщата, където е била родена Майка Тереза и е превърната в музей, разказващ за живота на светицата.
Столицата на Македония е разположена в долината на река Вардар и каменият мост свързва старата и новата част на Скопие. Той се е превърнал  в символ на града.
Изкачването ни на крепостта Кале, която се намира съвсем наблизо, разкри чудесен изглед отвисоко към цялата столица. Източно от крепостта се намира църквата „Свети Спас”, в чийто двор в каменен саркофаг са положени тленните останки на Гоце Делчев. В близост до центъра на Скопие се извисява средновековната часовникова кула Саат кула – една от най-ярките забележителности на града. Това определено е най-високата часовникова кула в Македония, а може би и на целия Балкански полуостров.
Тесните калдъръмени улички на Старата чаршия в старата част ни върнаха десетилетия  назад с автентичната си атмосфера – тесни арки, вековни джамии и турска баня. Златари, обущари, майстори на медни съдове и други занаятчии представят изделията си в запазени работилници. Няколко турски бани в района на чаршията са превърнати в галерии за съвременно изкуство. А на входа на Старата чаршия се намира битпазарът, откъдето можете да си купите от зеленчуци до дрехи, да пиете чай или да седнете в някоя от близките сладкарници. Македонската кухня е много вкусна. Ние успяхме да се убедиме в това.
Разходката ни продължи към планината Водно, която се извисява над македонската столица. Основната атракция е изграденият Милениумски кръст.Той е разположен на най-високия връх – Кръстовар, висок цели 1066 м. Височината на кръста е 66 м. След кратка почивка сред красивата панорама, водени от домакините от Скопие, се отправихме към комплекс Македонско етно село. Комплексът е съчетание от къщи в стила на всяка област от Македония. Интересен начин да се покаже характерното като стил, традиция, кухня, и разбира се, много цветя. Красивото място с изглед към столицата ни даде възможност да се насладим на чудесната природа, вкусните гозби и музика, които предлага комплексът.
Разположен на един от склоновете на планината Водно, в близост до село Горно Нерези и етно комплекса, манастирът „Свети Пантелеймон Нерези“ е отличен пример за македонски средновековен паметник, чиито стенописи са запазили своя цвят и красота. Любезният отец ни разказа, че през 1164 г. Мануил Комнин е построил църквата, посветена на Свети Пантелеймон /покровител на здравето/. Тази малка църква с изглед към столицата наброява много фрески и икони, създадени от няколко зографи на времето, които днес се считат за шедьоври на византийското изкуство. Това, което прави специални тези стенописи, освен тяхната красота и добро съхранение е начинът, по който са изрисувани лицата на светците от художниците. Според правилата, които обуславят техниката на византийските фрески, персонажите трябва да бъдат представени без емоция. В манастира „Свети Пантелеймон“ фреската, озаглавена "Плач над мъртвия Христос" изразява тъгата на Девата за живот без Христос, което превръща сцената в метафора на болка и мъка, преживяваща всяка майка, загубила детето си. По този начин стенописите на този манастир са истински изключения и предават много специфични емоции.
Нашето пътуването продължи към град Тетово, разположен в подножието на Шар планина. Той е един от старите градове в Македония. Местна легенда разказва, че градът бил кръстен на легендарния герой Тето, който прочистил мястото на днешния град от змии.
На около 8 км преди Тетово посетихме прочутия Лешочки манастир с църквите „Свети Атанасий” и „Света Богородица”. В двора на манастирския комплекс до „Света Богородица” се намира гробът на Кирил Пейчинович - духовник, книжовник и просветител. Забележителна е и катедралната църква „Св.Св.Кирил и Методий”, построена през 1903 г.
В Тетово минахме само пътьом покрай една от най-красивите джамии – Шарена джамия или Аладжа джамия, защото времето ни напредваше. Крайната ни цел за деня бе планинският  курорт Попова шапка, където беше нашата нощувка. В хижата вече ни очакваха и след кратък отдих забавата започна с изпълнения на китара, гайда и кръшни хорца.
Рано сутринта на втория ден започна дългият ни преход през Шар планина до най-високия й връх - Титов връх /2747 м/. Върхът е наречен на бившият югославски лидер Йосип Броз Тито. Старото име на върха е Голем Турчин или Турчин.
Слънцето излизаше зад гърбовете ни. Планината хвърляше сянка, която лека полека се отдръпваше. Това даде шанс за перфектни снимки на изгрева на курорта Попова шапка. Над нас препускаха облаците, а около нас мъглички. След около час и половина в местността Орлови стени нашият водач Зоран ни даде и първата почивка. Оттам започва истинското изкачване от дясната страна на Палчишка река в посока връх Бакардан. На седловината на билото, където започва последният стръмен участък до Титов връх, всички туристи взеха по една чанта пълна с цимент, в помощ на дружеството за ремонт на заслона на върха. Така достигнахме шарския  първенец - 2747 м.н.в., увенчан с кръгла кула – бивш заслон. Изкачването ни отне 5 часа. В Ротондата бяхме точно навреме и след кратка почивка поехме по обратния път. Слънцето излизаше зад гърбовете ни. Планината хвърляше сянка, която лека полека се отдръпваше. Мъглата периодически се раздигаше и ние успяхме да се насладим на великолепието на разкриващите се гледки. Направихме стотици снимки за спомен. Любезните домакини в хижа "Смрека" бяха сготвили вкусен боб. Трогателно бе как духът на дружеските отношения между нашите приятели от Македония лъхаше от лицата и усмивките им.  С размяна на подаръци ние направихме уговорка за следващи съвместни меропроприятия. Специална благодарност всички отправиха към Вортик – председател на планинарски клуб „Центромпром“, нашия гид в Скопие Григо, Катица и Роко от Крива Паланка и разбира се, нашия планински  водач Зоран Костадинов. До нови срещи!