ТД "Осогово“ - Кюстендил посети Белинташ, Кръстова гора и Караджов камък

Туристите от ТД "Осогово" отново бяха на път. Този път - към Родопите и Кръстова гора. Своите впечатления споделя Любомир Младенов – водач към дружеството:

"Настъпи най-българският празник през годинта - 24 май. На специален ден е най-добре да си на специално място. Такава беше и идеята на ТД „Осогово“ - Кюстендил, когато организира пътуването до три от многото светилища в Родопите – Белинташ, Кръстова гора и Караджов камък.
Преди една година срещата ни с Родопа планина се беше превърнала в нещо като „воден поход“ поради непрекъснатия дъжд. Прогнозата за времето и сега не беше от най-оптимистичните, но се надявахме да минем между капките.
Първата ни спирка беше на Горноводенския манастир „Св.Св. Кирик и Юлита“ до Асеновград. Спокойно и величествено място, пропито със своята история и драми. Запалихме по свщичка, разгледахме наоколо, направихме снимки за спомен и се отправихме към автобуса за следващата ни спирка. На поляната пред манастира се извисяваха две секвои. Казаха ни, че са на по 55 години и някак неусетно мисълта се плъзна към секвоите от Ючбунар и конкурса „Дърво с корен  2017“, който тези дървета спечелиха.
Когато си в Асеновград, не може да не отидеш до Асеновата крепост – една от визитните картички на града. Крепостта е от времето на Второто българско царство и помни не една и две битки. Когато говорим за Асеновград, трябва да знаем, че той е най-големия необластен град на България, че е с толкова много храмове, че народът го е нарекъл „Малкият Йерусалим“. Освен това е столица на един от най-старите сортове грозде по света – маврута, както и на рокли – сватбени и абитуриентски.
След около час път по тесните пътища на Родопите се озовахме в село Врата, където щяхме да преспим две вечери и откъдето се отива до светилището на живите – Белинташ. Преди още да се настаним, тръгнахме към Белинташ – мистично място с много митове и легенди, разказани за него. Минахме покрай скалната фигура „Стража“, който безмълвен ни пусна да продължим пътя си към светилището. Изкачихме се по метална стълба и се озовахме на платото. Не зная колко от митовете са верни, но енергията и магията на това място се почувства от всеки.
Върнахме се обратно до автобуса и отидохме да организираме вечерта си –  музика, танци и китара.
За втория ден бяхме оставили похода до Кръстова гора и Караджов камък – светилища съответно на Боговете и на мъртвите. С автобуса отидохме до изходния пункт – съседното село Мостово, като пред селото спряхме, за да видим откъде носи името си. Реката, която преминава през него, беше направила скален мост, докато си е проправяла пътя надолу. Уникално природно образование, родено от сблъсъка на две могъщества – вода и скала.
От село Мостово до Кръстова гора се стига за около час и половина. Всеки се потопи в своите очаквания и преживявания за това свято място. Старата църква „Света Троица“ пази духа на времето, докато новата и алеята с параклисите ни връща в днешния ден. Разгледахме наоколо на спокойствие. Наляхме си вода от аязмо „Гълъбичката“, който искаше, отправи своята молитва пред „Светия кръст“ в края на алеята и отново с раниците на гръб – към Караджов камък. До него разстоянието е 5 километра и след около час и половина би трябвало да сме там. Но времето беше решило друго. Когато бяхме на около 20 минути от светилището, започна силна буря. Веднага тръгнахме към село Мостово, загърнати в дъждобрани и с обещание да се върнем при по-хубаво време. Страхотна гръмотевица ни напомни, че сме взели правилното  решение – надолу в ниското. Светилището на мъртвите днес не пожела да се срещнем.
В ниското преди селото пътеката вече беше под вода, така че споменът за воден поход отново придоби реалност. Мокри и щастливи се прибрахме в къщите за гости. Вечерта нямаше изненада – китара, музика и настроение...
Тръгвайки си обратно към Кюстендил, бяхме решили да отскочим до Бекови скали – едно от най-обзорните места в прекрасната ни Родина. Намират се до село Равногор, което е на около 17 километра от Брацигово горе в планината. От скалите се открива чудна гледка към язовир Въча. Но понеже времето отново изглеждаше сърдито,  решихме да оставим за друг път това изживяване.
Прибирайки се, се отбихме до село Белчин, за да разгледаме Цари Мали град, едно място с различно усещани за природа и история.
Така между  родопски светилища и пролетен дъжд посрещнахме и изпратихме най- българския празник – 24 май", пише Любомир Младенов – водач към ТД „Осогово“ -  Кюстендил.