Христос пророкува съдбата на Йерусалим

Последната седмица преди Възкресение Христово е наречена Страстна седмица, тъй като на църковнославянски думата "страст" означава страдание. Затова седмицата е посветена на възпоменанията на последните дни от земния живот на Исус Христос - на неговите страдания, кръстна смърт и погребение.

В богослуженията през Страстната седмица постепенно се възпроизвежда историята на страданията на Спасителя, както и на неговите последни Божествени наставления.

Цялото съдържание на богослужебните последования е насочено към това, с четения и песнопения християните да се приближат към Христос, да станат способни духовно да съзерцават тайнството на изкуплението, за чието възпоменание се готвят.

Велики вторник Исус прекарал в нравствени напътствия, а според църковния канон денят е отреден за смирение. Христос проповядвал в храма и давал своите последни нравствени наставления; разказал притчата за 10-те мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите. Христос направил и пророчества за съдбата на град Йерусалим.

Във Велики вторник на Страстната седмица в църквата се чете освен притчата за талантите, и тази за десетте девици. В тази притча се говори за пет мъдри и пет неразумни девици. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните - само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) - милостта. На гръцки език "милост" се произнася "елеос".  

На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към избрания народ и много пъти се повтаря: "да бъде милостта Му вечна, алилуя".