Не си спомням толкова тежък терен на стадион "Васил Левски"

Една от легендите на ЦСКА Аспарух Никодимов сподели  мнението си за успеха на "армейците" в дербито с Левски.

"Червените" се наложиха с минималното 1:0, след попадение на Фернандо Каранга, отбелязано в самия край на срещата.


Ето какво каза Аспарух Никодимов пред Топспорт за мача и емоцията след него:


Толкова уверен ли бяхте в крайния успех на ЦСКА?
- Това е,до голяма степен, реалното съотношение на силите между двата тима.

Трудните условия за игра не направиха мача по-атрактивен. Попречиха ли обаче те за реализирането на още попадения?
- Видяхте в какво състояние беше теренът. Попречи за всичко. Не можем да говорим за уменията на техничните състезатели, за прецизни изстрели и т.н., защото просто те нямаше как да се случат.

В един момент от мача изглеждаше така, сякаш футболистите просто се опитват да задържат топката максимално далеч от полето си.
- Точно така. Ритаха я напред и каквото стане. Защото при един дори заблуден изстрел, можеше да се случат неприятни неща за защитниците и вратаря на съперника. Както при шута на Обертан.


Това ли беше най-чистото положение за отбелязване на гол, що се касае до "сините"?
- Да. Честно казано въобще не помня те да са имали ситуации за гол. Това си беше опасно, защото при този начин, по който топката отскочи точно пред него, можеше да стане силен, точен и труден за спасяване шут.

Нямаше много ситуации и за Вашия любим отбор. Отново основно поради наводнения терен.
- Да. Самият факт, че срещата завърши без контузии на важните състезатели, които сега ще трябва да носят товара в следващата фаза от надпреварата в Първа лига, си беше добра новина.

Помните ли друго подобно дерби? Участвал ли сте друг път в емблематичния мач, при такива условия?
- Не си спомням да е бил чак толкова труден теренът. Имало е случаи, в които е валяло, но не чак толкова. А може и просто да не си спомням. Но то тогава всичко беше различно...

Какво имате предвид?
- Ами всичко, наистина. И условията бяха други, но и футболистите бяха много различни от сегашните.

В положителен или отрицателен смисъл?
- Сегашните не са от подобна класа. Съжалявам, че го казвам, но е факт. Едно време имаше повече силни характери, повече способни попълнения във всяка от линиите на игра. Не казвам, че сега няма добри футболисти. Но преди бяха по-добри.


Бяхте ли изненадан от това, че едно от новите попълнения - Алберг дори не попадна в групата за мача?
- Не. Не мисля, че е достигнал нивото, което му е необходимо за ЦСКА. Може би има да наваксва с подготовката, основно във физическо отношение. А пък и Белчев си ги подбира според мача. Преценил е, че подобен състезател не би му бил полезен.

Сякаш отново всичко по-интересно в играта на ЦСКА идваше от Каранга и Десподов.
- Не ми хареса Десподов в този мач. Имаше забележки по играта му. Не знам дали ставаше въпрос за напрежение някакво, но той може повече. Но се случва да нямаш ден. Не е добре, когато това става срещу Левски. Защото в този мач прошка на никого и за нищо не се дава.

Чест прави на Стамен Белчев, че продължава да залага на "български" гръбнак в основата на тима си. За пореден път се даде шанс на футболистите, които вече са в националния отбор, както и на тези, стремящи се да попаднат в него, да натрупат важен игрови опит.
- Съгласен съм. В крайна сметка една от задачите на родните ни отбори е да предоставят кадри за националния отбор. ЦСКА прави това. На терена имаше 8-9 българи общо, като по-голямата част от тях бяха в червени екипи. На мен ми се понрави представянето на Малинов. Борбен, ярък, категоричен в изявите си на терена. Беше мотивиран. При Чорбаджийски имаше емоция, покрай скорошното му наказание, но си личеше, че си е взел поука. Имаме момчета, но е добре и останалите клубове да се замислят в тази насока - за националния отбор.

Не го правят, според Вас?
- Не. Съвсем не. Единици са. Лудогорец винаги е пример в тази насока, но не за подражание, разбира се. Знаете как се работи там от край време. Нямат принос за националния отбор. Без българи се случват нещата, но не се оставя нищо след това за футбола у нас. Защото крайната цел на всеки играч трябва да бъде да облече фланелката с трибагреника. Не са отминали, стари приказки това. И си личи по резултатите на националите.

Подлежи ли тази тенденция на промяна? Как може да бъде постигната тя?
- Чрез школите. Левски, може всичко да е, но от много години си имат силна школа. Лудогорец имат, но не виждам да изкарват български таланти.


Многократно е повдигана тази тема, но в крайна сметка бизнесът си е бизнес. А футболът отдавна е такъв.
- Това е проблемът. Че няма как да се променят нещата изведнъж. Но може да се случи постепенно. Не е казано, че в един отбор трябва да са всички национали. Но поне по двама-трима да предлагат като избор за селекционера. А това не се случва.

Кой ще е шампионът на Първа лига?
- Не мога да кажа дали ЦСКА ще се пребори. Може би Лудогорец си остава с най-големи шансове.

Левски?
- Те какво? Не виждам как могат нещо кой знае какво да сторят. Най-много да изместят ЦСКА, но за целта трябва на "Армията" само да губят. А няма начин това да се случи.