Кюстендилски туристи потърсиха останките от църквата "Възнесение"

Към височината Спасовец, между с. Копиловци и с. Николичевци, на 641 м н.в., в близост до Кюстендил, малка група туристи от ТД „Осогово“ -  Кюстендил се оправиха да проучат останките от църквата "Възнесение", останали на хълма.
Силвия Михова, секретар на дружеството, разказва:
"Първо се отбихме до манастира „Благовещение на Пресвета Богородица” до с. Копиловци. Запалихме по свещичка и послушахме сутрешната литургия. С изключително трудолюбие, упоритост и взаимна братска подкрепа и любов монасите са изградили внушителен комплекс. Средствата набавят сами с обработване на земята и отглеждане на зеленчуци, плодове, поддържане на рибарник и др. Продукцията, която създават с много грижа, воля и неуморна работоспособност, успяват да пласират на пазара, защото е екологично чиста и вкусна.
След кратка почивка на ловджийския заслон под хълма Спасовец се отправихме да търсим останките на църквата. Дълго се лутахме, защото всичко наоколо е много обрасло. На хълма има изграден висок кръст и именно до него намерихме незначителни останки от църква.
През време на Втората българска държава Велбъжд /сегашният Кюстендил/ се радва на голям икономически разцвет. В околностите му и по склоновете на планината Осогово се експлоатират различни рудни находища – главно за добиване на цветни метали и желязо.
Възползвайки се от неизгодното вътрешно и външно положение на България в началото на XIV в., сръбският крал Стефан II Милутин (1282 – 1321) нахлува по долините на реките Вардар и Струма и завладява Велбъжд, който за дълги години попада под сръбска власт и влияние. На 28 юли 1330 г., в битката при Велбъжд между българската войска, водена от цар Михаил III Шишман Асен (1323 – 1330) и войската на Сръбското кралство, предвождана от крал Стефан Урош III Дечански (1321 – 1331), българите претърпяват тежко поражение, а българският  цар е тежко ранен и три дни по късно умира.
На това именно място сръбският крал съградил църквата "Възнесение", в чест на своята победа и за спомен на спасението си. Върху хълма Спасовица се е нахождала палатката и главната квартира на крал Стефан Дечански.
Сега „църквата“ се посещава само на Спасовден поради големия събор, който става около самата развалина.
Старините трябва да се запазят. Тя е поучителен паметник за последиците от братски несъгласия и така както е уединена, замислена на голия хълм, тя привлича погледите, буди мисълта и  чувствата", споделя Силвия Михова.