Състои се от фототабла и витрини с документи и книги

Усилено се работи по изложбата "140 години Кресненско-Разложко въстание". Кураторите днес продължаваха да намират точните места на архивните документи и фотографии и да композират целия изложбен ансамбъл.

Събитието се организира от община Кресна в партньорство с Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" (НБКМ).

Изложбата се състои от две части – 21 фототабла на община Кресна, подготвени от Регионалния исторически музей в Благоевград, и шест витрини с документи и книги от фонда на НБКМ.

Показаните в публикацията снимки са от подготовката на изложбата, включително екипът на НКБМ, който е ангажиран в партньорството с община Кресна.

Множество снимки, писма и архивни материали фототаблата проследяват събитията от периода 1878-1879 г. – от подписването на Санстефанския мирен договор (3 март 1878), през последвалия Берлински договор (1 юли 1878), започналата съпротива срещу разделянето на българските земи на седем части, създаването на комитетите "Единство" и избухването на Кресненско-Разложкото въстание, до трагичното му потушаване.

Посетителите ще могат да се запознаят с дейността на видни личности през този период като Стефан Стамболов, Коста Паница и Никола Обретенов, екзарх Йосиф, митрополитите Натанаил Охридски, Мелетий Софийски и Кирил Скопски, началника на щаба на въстанието Димитър Попгеоргиев, Ильо войвода и др.

В ръкопис на финалното табло откриваме скръбта на кресненци след трагичната развръзка: "Жална Кресна… Много страда! Грозни жертви скъпи дала!"

Архивните материали, които ще участват в изложбата, ще се експонират постоянно в община Кресна след приключването ѝ.

За онези от вас, които ще отделят време, за да посетят изложбата, предлагаме пълен списък на експонатите в шестте витрини от фонда на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”:

Витрина 1

ПОКРУСАТА ОТ РЕШЕНИЯТА НА БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС (1/13 ЮНИ – 1/13 ЮЛИ 1878)
1. Карта на Балканския полуостров според решенията на Берлинския конгрес от 1878 г.
2. Николай Павлович. „Мизия, Тракия и Македония, разделени от Берлинския конгрес”, литография
3. Обръщение на българското население в Разложко до Софийския губернатор Марин Дринов с молба за изпращане на руски войски. 2 март 1878 г., Разлог
4. Протоколите на Берлинския конгрес. Превод и издание Тодор Икономов С., 1885
5. Устав на българския благотворителен комитет „Единство” 3 септември 1878 г., Търново
6. Членове на Търновския комитет “Единство”: д-р Стамат Антонов (1844–1926), председател, Любен Каравелов (1834–1879), д-р Георги Хаканов (1851–1898), Джорджо Момчев (1846–1903), Георги Живков (1844–1899) и др. 1878 г., Търново

Витрина 2

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ВЪСТАНИЕТО
1. Писмо на Димитър П. Георгиев до комитета „Единство” в гр. Горна Джумая, с което донася за бой между въстаниците и турска войска за изградено въстаническо ръководство и избрани войводи на чети. 8 октомври 1878 г., Влахи
2. Протокол за сформирането и правата на въстаническия команден състав на Кресненско-Разложкото въстание в село Влахи. 20 октомври 1878 г.
3. Правила на Македонски въстанически комитет. 20 февруари 1879 г.
4. Пълномощно от Софийския Благотворителен Комитет, с което се възлага на Натанаил Охридски „..да управлява от пограничните места въстанието и да прегледа сметките на комитетите…” 7 декември 1878г., гр. София

Витрина 3

ПРИЗИВИ КЪМ СЪПРОТИВА СРЕЩУ РЕШЕНИЯТА НА БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС
1. Апел на „Привременно Българско Управление” до българите и славяните да подпомогнат въстанието. 10 ноември 1878 г., Пирин планина в. „Марица” Год. I, бр. 42, 19 декември 1878 г.
2. Призив към съпротива срещу решенията на Берлинския конгрес „...Нашият неприятел беше досега турското правителство за напред неприятелят ни е цяла Европа...” в. „Българин”, Год. II, бр. 102, 29 октомври 1878 г.
3. Писмо от Канцеларията на Императорския руски комисар в България до губернатора на Варна Драган Цанков с нареждане да не се допуска дейност на комитетите “Единство” и да се възпрепятства участието на руски граждани в Кресненско-Разложкото въстание. Писмото е подписано от Директора на канцеларията генерал-майор Михаил Домонтович. 23 октомври 1878 г., София

Витрина 4

УЧАСТНИЦИ В КРЕСНЕНСКО-РАЗЛОЖКОТО ВЪСТАНИЕ (1878-1879)
1. Етнографска карта на ЕвропейскаТурция, 1877 г.
2. Митрополит Натанаил Охридски (1820–1903) – един от организаторите на въстанието. 1892 г., София
3. Митрополит Кирил Скопски и Видински (1833–1914) – един от организаторите на въстанието. 1872 г., Силистра
4. Писмо от Натанаил Охридски до Марин Дринов с молба за осигуряване на средства за финансиране на въстанието. 8 януари 1879 г., Кюстендил
5. Стефан Стамболов (1854–1895) – един от организаторите на въстанието 1878 г.
5. Стефан Стамболов (1854–1895), Захарий Стоянов (1850–1889), Стоян Заимов (1853–1932), Никола Обретенов (1849–1939). Вероятно 1878 г.

Витрина 5

ИЗБУХВАНЕ И ХОД НА КРЕСНЕНСКО-РАЗЛОЖКОТО ВЪСТАНИЕ (1878-1879)
1. Автобиография на опълченеца Милан Митев Стаменков (1862 – 1926). 15 юни 1899 г. Русе. Описва включването си във въстанието под предводителството на кап. Адам Калмиков и в четата на Иван Кепчев и участието си в сражения в няколко села в района на Мелник. Описва и разгрома на въстанието и предаването на Горна Джумая (дн. Благоевград) на османците.
2. Автобиография на политика и революционер Васил Диамандиев (1839–1912). Описва действията на основните дейци на въстанието, включително Адам Калмиков, Луис Войткевич и Натанаил Охридски. Споменава и отрицателното отношение на Александър Дондуков-Корсаков към въстанието.
3. Войводата Георги Чолаков (1853–1919). Цариград
4. Войводата Братан (Баньо) Маринов (1853–1879). 1876 г., Кладово, Сърбия
5. Войводата Петър Григорчев (1857–неизв.), София
6. Войводата Ильо Марков Попгеоргиев (Ильо Войвода) (1805–1898), 1862 г., Белград
7. Войводата Димитър Попгеоргиев (1840–1907)
8. Доклад от У. Дж. Палгрейв, британски агент в София, до Р. А. С. Солзбъри, министър на външните работи относно избухването и хода на Кресненско – Разложкото въстание. 4 ноември 1878 г., София
9. Писмо на Д. Попгеоргиев до комитета „Единство” в Горна Джумая, с което се известява за първия бой с турците при кресненските ханове 5 октомври 1878 г., Кресна
10. Писмо на Братан Маринов до комитета „Единство” в Горна Джумая, с което съобщава за битката и освобождението на Банско и моли за медицинска помощ, за пушки и патрони. 8 ноември 1878 г., Банско
9. Съпротива срещу решенията на Берлинския договор от 1878 г. Кресненско – Разложко въстание (1878-1879)

Витрина 6

ИЗСЛЕДВАНИЯ, ПОСВЕТЕНИ НА КРЕСНЕНСКО-РАЗЛОЖКОТО ВЪСТАНИЕ (1878-1879)