70-годишният Христо Дунгьов и 17-годишната Надже Вакльова рецитираха негови стихове

Ние, българите, често разказваме за личности, които много изследователи приемат за противоречиви. Човекът, за когото екипът на Народно читалище „Георги Тодоров-1885” Белица разказа пред гражданското общество на проведената творческа вечер по повод 108 години от рождението на Никола Вапцаров, е определян за такъв и от много видни българи. От едни е смятан за терорист, а от други за комунист и антифашист. Екипът на читалището и Гимназия „Никола Вапцаров” - Белица по изключение се разграничиха от всеобщото твърдение и преразказаха историята на световно признатият поет така, както я чувстват.
Времето, в което живее - Втората световна война, го изправя пред съдбовен, избор. Вапцаров отстоява докрай принципната позиция на хуманната си природа, избрал защитата на човешкото дори с цената на най-скъпото - живота си. Тази негова позиция определя трудностите и препятствията в по-нататъшния му живот. Името на поета се свързва с откритата борба срещу омразата и студенината в човешкия хаос и чувства. Неговите стихове са харесвани от не едно поколение. Мнозина от нас биха рецитирали и в този момент поне един негов стих, така както спонтанно го направиха 70-годишният гражданин на Белица Христо Дунгьов и 17-годишната Надже Вакльова. А днешните млади хора знаят ли за него ? Затова наш дълг е да им кажем: Четете стиховете му . Толкова са истински и хубави! Знайте и разпространявайте неговия кратък, отдаден на обикновените хора живот !
За нас, обикновените хора, той си остава идеалист, който губи живота си в преследване на човешкия идеал.