Балансирането на камъни се практикува на спокойни и необременени от масово човешко присъствие места

Изкуство, специална дисциплина, хоби или просто губи-време...наричат го как ли не, но все по-известното му название е "балансиране на камъни", информира в "Зелена светлина" БНТ. Интерпретацията зависи от публиката. Но и тя не е от особено значение. Защото понякога публиката липсва напълно. Всъщност често е така. Причината е, че балансирането на скални отломки се практикува на спокойни и необременени от масово човешко присъствие места. Процесът изисква търпение, вярна преценка, оригинално мислене и точна ръка. Съзерцанието на природни красоти, вграждането на своеобразните скулптури в пейзажа, и невъзможните на пръв поглед комбинации от камъни оформят общото усещане за нещо неповторимо и почти съвършено.

Възможност за запечатване на спомена от нетрайните композиции дават обективите на камерите и фотоапаратите. Но онова, което остава в съзнанието на твореца, не може да бъде пресъздадено напълно от техниката. Търсене на центъра на тежестта в неравната или прекалено гладката структура на камъка, откриването на точката, в която скалните отломки взаимодействат в баланс, събирането на отделни късове в красив и оригинален прочит на силите, които привличат предметите и ги притеглят към земята.

Усещанията при различните видове подредба карат творците отново и отново да намират нови измерения в пространствата около тях и вътре в себе си. Природата предоставя безкрайни възможности пред хората, които са склонни да открият свой баланс в подреждането на камъни. Този човешки отпечатък в околната среда е най-безобидният и вероятно най-преходният... Но определено оставя нещо хубаво след себе си.