Ние, хората, не можем да видим света през очите на животните, както и не можем да си представим как изглеждат някои познати за нас неща през очите им.
В продължение на векове, хората са били в неведение как и какво виждат животните. Редица научни изследвания са разкрили разнообразните начини, по които различните животни виждат света. При водното конче например мозъкът работи толкова бързо, че то вижда движенията на забавен каданс. Гълъбът от своя страна е способен да улавя „неуловими“ с просто око цветови градиенти. Всъщност и най-сложните компютърни програми биха се затруднили в разпознаването на тези цветови колебания. Друг отличаващ се индивид е змията с нейните детектори за топлина, които като че ли заместват зрението.
Представяме ви няколко ярки примера за различното възприятие и за това какво крият от нас очите ни.

Доскоро се твърдеше, че акулите не виждат добре. Изследванията и експериментите на учени обаче опровергават това твърдение. Според тях, акулите виждат околния свят в леко сива или зелена светлина, а обектите - ясни и контрастни.

Сигурни сме, че не искате да имате прекалено близки срещи със змии, но за да сте по-добре информирани, ще споделим един любопитен факт - змиите не притежават уши и нос, но за сметка на това имат много добре развито зрение и обоняние.
Змиите имат два чифта очи. Единият чифт представляват нормалните очи, които могат да разпознават цветове сравнително добре. Другият чифт очи обаче, служи като топлинни сензори, чрез които змиите установяват положението на „живите“ същества (инфрачервен детектор). Никой не може да избяга от змия, ако вече е бил забелязан от нея. Затворената врата също няма да помогне. За наше щастие, змиите предпочитат да отстъпват а не да се впускат в атака.

Кучетата и котките нямат остро зрение. Те разчитат повече на сетивата си – основно зрението и обонянието. Котките в частност имат доста слабо зрение. Не могат да виждат цветове, също както и кучетата. Но кучетата понякога могат да определят разлика между жълто и синьо. Котките могат умело да фокусират зрението си и да се втренчват в определена цел (при ловуване). Котките имат по-добре нощно зрение от хората. И кучетата, и котките имат по-добра преценка за перспективата и дълбочината на обектите, поради различното разположение на очите им, в сравнение с човека.
Много хора дори и не подозират, че четириногите ни приятели не различават цветовете на светофара. Те не различават както червено и зелено, така и жълто или оранжево. Кучето се ръководи от начина, по който се променя яркостта на светофара и това е причината, да повтаря действията на хората около него.

Котките пък имат едни от най-уникалните очи в царството на животните. Вместо кръгли зеници, подобно на хората, черните частички в центъра на окото са вертикални и могат да се адаптират на мига – например да се отворят и затворят, подобно на блендата на фотоапарата.Котките са нощни животни и това им дава огромно предимство по време на лов. Могат да разтворят зениците си наистина широко, като по този начин да позволят и на най-дребното количество светлина да проникне в очите им. Това прави нощното им зрение наистина добро. Същевременно – котките могат да свият зениците си и да ги направят изключително дребни през деня.

Хората, от своя страна, функционират предимно през деня. Затова на нашите зеници не се налага да се адаптират към толкова много различни условия.
Котките разграничават достатъчно цветове, за да направят живота си доста светъл и колоритен. Като цяло, светът на котките е оцветен в нюанси на синьо, сиво и зелено. Не виждат добре виолетово и жълто, а останалите цветове за тях не съществуват. И тъй като зрението е им е с по-слаба острота от това на хората, те виждат обектите малко размазани.

Пчелите виждат по-широк цветен спектър, който включва ултравиолетова светлина. Това им позволява лесно да намерят цветен прашец.

Въпреки невероятната способност да променя цвета на тялото си, за зрението на сепията може още много да се желае. Зениците й имат форма на буквата W, като сепията притежава и фоторецептор, който й позволява да вижда единствено нюанси на сивото.

Нашите малки приятели, на които се срещаме навсякъде, гледат към света през розови очила. По някаква причина врабците не харесват синьото и те също се страхуват от лъскави, искрящи ивици.

Орелът може да види плячката от разстояние няколко километра, а ако едновременно си помага и с движение на главата, това разстояние може да се удвои. Орелът може да сканира с голяма точност територия от 13 км².

Совите обладават способността да виждат през нощта, да виждат всичко около себе си, без да се помръдват от мястото си, а само извръщайки глава. През нощта совите могат да виждат 3 пъти по-добре от хората. Големите и красиви очи ги прават много успешни хищници. Очите им са способни да уловят големи потоци светлина с минимум усилие, което им позволява отлично да виждат и проследяват жертвите си през нощта.Трябва да се обърне внимание и на това, че слухът на совата е по-важен от зрението и се явява основно сетиво, без което птицата няма да може да ловува.