Отбелязва го на 31 август - Полагане честния пояс на Пресвета Богородица

Манастир „Св. Богородица Спилеотиса“ (Св. Богородица от пещерата) е най-значимият мелнишки манастир, просъществувал седем столетия - от началото на ХІІІ в. до началото на ХХ в. Основан е от деспот Алексий Слав като “царски и деспотски” манастир по времето, когато Мелник е столица на неговата държава (1209 – 1230 г.). Статутът на светата обител се определя със сигилий от 1220 г.- специална дарствена грамота на деспот Алекси Слав.
През по-голямата част от историята си манастирът е принадлежал към Константинополската патриаршия, а през 1365г. става метох на Ватопедския манастир (Св. Гора Атон) съгласно запазен инвентарен опис от същата година подписан от деспот Йоан Углеш.
От запазените основи е видно, че манастирът е притежавал традиционна архитектурна схема за средновековието – монашески килии, заграждащи двора, трапезария, игуменарница, зала за гости, библиотека, защитна кула. В манастирския комплекс е имало две църкви – "Св. Богородица Спилеотиса" и "Св. Спиридон", а в непосредствена близост и църква-костница „Св. Пантелеймон“.
Манастирът е разположен върху тераса в югоизточния край на Мелнишката крепост на платото „Св. Никола” южно над дн. Мелник, заобиколена със стръмни, почти отвесни склонове с височина над 100 м от три страни, с широка видимост към цялата околност и към града, с директна връзка с Цитаделата и със старата Мелнишка митрополия.
Преди построяването на манастира там се е намирал монашески скит, поместен в малка пещера, издълбана в ската, станала причина за прозвището „Спилеотиса” на Богородица в названието му. Тя е била включена в манастирската конструкция и използвана до края на ХІХ в.
Първото разрушаване на манастира се отнася към средата на ХІІІ в., а през втората половина на ХVІ в. е пострадал от голямо земетресение, когато значителна част от него от север, заедно със ската се е срутила в пропастта. В началото на ХVІІІ в. станали нови частични разрушения, вероятно пак при земетресение. До голяма степен е пострадала отново Богородичната църква, а също и костницата, които са били възстановени в края на 30-те – началото на 40-те години. Църквата е била скъсена от запад, направен е бил нов иконостас (1727 г.) и покрив (1731 г.).
Изглежда, че по това време се е изменило названието на Богородичната църква, приела името на едноименния Ватопедски параклис „Св. Богородица на Светия Пояс”, наричана съкратено от мелничани „Св. Зона”. Това е рефлектирало и върху названието на целия манастир, запазено и до днес. В документи от ХVІІ в. той е все още „Св. Богородица Спилеотиса”.
От средата на ХІХ в. започва да запада, като окончателно престава да функционира по време на Първата световна война.
Местното предание разказва, че тук за определено време е съхраняван и честният пояс на св. Богородица. За това и до днес на празника "Полагане честния пояс на св. Богородица" в манастира се раздават дълги червени конци, символизиращи нейния пояс. Християните ги взимат за благословение на семействата си.

(Материалът е изготвен по „Богозиданият град Мелник“ с автор д-р Виолета Нешева, София, 2008 г.)