В Рила има над 200 езера и множество минерални извори

В края на месец юли ТД „Осогово” - Кюстендил проведе изключително амбицизен преход в любимата Рила, информират от дружеството. Любомир Младенов, планински водач към ТД „Осогово“, ни пише: "След пътуване, продължило по-малко от 2 часа, вече оправяхме раниците за предстоящото изпитание. Автобусът ни остави на около 1 км под местността „Зелени преслап”, откъдето стартирахме приключението. Тръгнахме в посока връх Кабул - 2531 мнв. След около 3 часа изкачване и любуване на чудните пейзажи наоколо, стигнахме върха. Планината гледа отгоре и отвсякъде. В това приближаване към нея има много повече смирена възторженост. Оттам продължихме към Отовишки връх 2696 мнв. Докато го стигнем, пред очите ни се редяха вълнуващи гледки към Мальовишкия дял, района около Седемте рилски езера и безкрайно проточилата се Стара планина.

Най-напред планината се е наричала Донука, Дунакс, а по-късно Роула, преименувано на Рила от славяните през V-ти век, което означава „многоводна планина". Названието не е случайно — в Рила има над 200 езера и множество минерални извори. От планината извират най-големите и пълноводни български реки – Искър, Марица и Места. Тя се нарежда на 6-то място по височина след планините Кавказ (връх Елбрус – 5642 m), Алпите (връх Монблан – 4807 m), Сиера Невада (връх Муласен – 3482 m), Пиренеите (връх Ането – 3404 m) и Етна (3340 m).

Всичко е гигантско, погледът не може да обхване цялата гледка.  На върха направихме снимка за спомен и слязохме към хижа "Иван Вазов", една от най-труднодостъпните в България. Освен, че до нея няма пътища, тя стои в рилската пустиня – местността Пазардере, встрани от основните туристически пътеки. Настанихме се и започна подготовката за веселата част – песни с китарата около масата в хижата. Извиха се кръшни хора в малкото пространство наоколо, но в сърцата ни беше широко от емоциите от отиващия си ден.

На другата сутрин закусихме и тръгнахме към връх Калин, 2667 мнв. Те всъщност са два върха с това име – Голям и Малък, като разликата във височините им е само 4 метра. Гледката беше зашеметяваща, накъдето и да се спре погледът. Пирин се беше ширнал на юг в цялото си великолепие. Язовир Калин и езерото Карагьол сякаш се състезаваха кое да изглежда по- примамливо.

Трудно откъсвахме поглед от изобилието на великолепие около нас, но ни чакаше още много път. Ускорихме ход и скоро достигнахме връх Голям Полич - 2615 мнв. Очакваше ни и малкият му събрат и оттам през връх Караула - 1981 мнв, потърсихме пътя към село Падала.

Горещината, голямото спускане изцедиха до краен предел силите ни, но накрая се озовахме пред чакащия ни автобус в село Падала.

Така равносметката за неделния ден беше впечатляваща – денивелация само на слизане от връх Калин до село Падала от 1700 метра. Това е изключително престижно постижение за група от 30 човека. Седем покорени върха, езера, езера, гледки.... Така уморени, но щастливи, се прибрахме по домовете си, осъзнавайки, че природата е велика, позволяваща ни да изпитваме възторг и да се заредим емоционално за предстоящото ни ежедневие долу в цивилизацията", разказва Любомир Младенов – планински водач към ТД „Осогово“ - Кюстендил.