Петър Наков е на 38 години от разложкото село Бачево

Наричат го Повелителя на конете. Петър Наков е на 38 години от разложкото село Бачево, а от 35 години си има вземане-даване с тези животни. Причините за това са две. Първата е баща му Иван Наков. Мъжът е дипломиран треньор по конен спорт от Тракийския университет, започнал работа в конефермата на селището през далечната 1968 година. През 2000 г. отваря собствената си конеферма „Пери Волас” /от персийски език-красиво място/, информира kmeta.bg. Втората причина за страстта на Пепи е родното му място, където конят е на особена почит, дори е „скочил” в герба на Бачево. Наскоро младият коневъд получи престижно отличие за най-социален проект за подпомагане на деца с увреждания от Националния конкурс за европейска награда за млади фермери.

„Да работим с тези деца за нас не е просто ежедневие, а мисия. Затова и се съгласих да участвам в този конкурс. Убеди ме моят консултант по проекта. Семейството ни се занимава и с биологично земеделие, и с конната база. Но не забравяме социалната си дейност. Вече над 10 години се опитваме да помагаме на децата с увреждания. Работим и индивидуално с тях, и с групи. Както и с възрастни с увреждания. Но трябва да се прави системно, а не инцидентно, за да има резултати”, споделя Петър.

За него и останалите му близки не е проблем всеки ден да приемат малчугани и да дават всичко от себе си за подобряването на тяхното състояние. Защото хипотерапията, терапевтичната езда, помага много на хлапетата. Деца, които не говорят, проговарят след десетки езди. Други прохождат с помощта на конете. Те страдат от тежки заболявания – Детска церебрална парализа, Синдром на Даун, дислексия, гръбначни изкривявания, аутизъм. Променя се върху конете дори погледът им.

„Ездата има за тези дечица огромен ефект. Все пак трябва да се знае, че става въпрос за терапия, а не за лечение. Ездата позволява на ездача да усети движенията на животното, които въздействат на самия него. Понякога самото общуване между човека и коня действа оздравително. Няма нищо по-хубаво от щастливия детски поглед, когато детето е върху гърба на коня. Това ме кара да съм убеден, че да се занимаваш с коневъдство има смисъл. Защото си полезен не само на себе си, но и на другите”, твърди той.

Разполагат с нова и модерна конна база, построена и отворила врати преди повече от 4 години. Направили я с помощта и на европейски средства по Програмата за развитие на селските райони. Построили къща за гости в типичен за региона архитектурен стил, тук работи и заведение. Конюшнята е удобна за конете, има 20 бокса за животните, както и 5 полубокса. Вече не им стигат боксовете, разполагат с 28 коня, развиват се, защото работят здраво и отговорно. Обучават четириногите на двата манежа – тревен и пясъчен. При тях има доста нови коне, други стопани пък оставят на пансион в конюшнята своите животни. Правят го хора не само от Пиринския край, но и от София. Причината за това са добрите условия за престой, за обучение, за работа с четириногите тук. „Никак не е лесно да се поддържа цялата тази конна база. Грижите за конете са от сутрин до вечер. Всеки ден се хвърлят литри пот от всеки един работник. Трябва да се почисти, да се нахранят конете, да се оседлаят, да се работи с тях, да се обучават. Учим ги да прескачат препятствия. Младите коне ги обяздваме, предлагаме разходка с каруца през лятото, а през зимата – разходка с шейна. Ако има болни животни, ги лекуваме. Наели сме двама работници, те са нашите конегледачи, предали сме им най-важните уроци как да се държат с четириногите, как да се грижат за тях”, разказва Петър Наков. В кухнята им помага една жена. През летния сезон баща му и майка му са на лятната база „Перивол” в Рила планина, те се занимават с езда в гората, с планински преходи. Това се търси все повече и от българи, и от чужденци. В момента там е истински рай за тези, които обичат конете и ездата, защото е прохладно, близо до реката е. Предлагат на гостите си много съпътстващи прояви, а не само езда. Все повече фирми идват тук, правят тиймбилдинг за своите служители. Домакините организират на клиентите културни вечери, обличат ги в народни носии, наемат аниматори.

„Съпругата ми Ива създаде Сдружение за изкуство и култура „Ортосия”. Целта й е да обогатява традициите чрез съвременни форми на изкуство. И за нейната организация една от основните задачи е да подпомага социално слаби, инвалиди, хора в неравностойно положение и лица, нуждаещи се от грижи. Съпругата ми отговаря с екипа си за отдиха на клиентите след ездата”, уточнява коневъдът. Тя организира и много събития - сватби, рождени дни, старинни вечери, занимава се с декорация. Работи с болните деца след ездата, рисуват, занимават се с приложни изкуства. Допълва страхотно основната дейност на конефермата. Собствениците й пък гарантират за отличната организация на всяко едно събитие тук. Петър е завършил НСА, специалност „Конен спорт”, може да е учител, мениджър, да работи в МВР като методист по физическа подготовка. Но тук си тежи на мястото. Дъщеричката му Валерия е само на 9 месеца, била само на 3 месеца, когато я качил на гърба на един от конете. Баща й вярва, че тя ще наследи любовта му към тези чудни животни.

Неговото призвание са конете, откакто е проходил, е върху гърбовете на тези великолепни животни. Язди от тригодишен. „Не спираме да работим и като коневъди с баща ми Иван Наков. Купуваме специални жребци, опитваме се да подобряваме местните породи, да имат по-висок ръст, да са по-темпераментни, да са с повече енергия. Това са най-благородните животни, не понасят грубо отношение, това може да ги травмира, да ги депресира. Допирът с тях за мен е магия. Те са доверчиви, тук всички коне са обучени, рутинирани. Искат само две неща – добро отношение и хубава храна. И си вършат работата перфектно, при нас се отглеждат предимно местни породи, кончетата не са претенциозни, понасят добре и планинският терен, и тукашната храна”, разказва младият, но опитен коневъд.

Фамилия Накови храни животните с биологична храна. Петър притежава сертификат, че се грижи за биологични ливади, люцерната е не само чиста, но и много полезна за животните. Той отглежда и калифорнийски червеи. Те преработват оборския тор, по този начин се произвежда биохумус, с който наторява ливадите с люцерната. Така затваря целия цикъл. Градините на майка му - и цветната, и зеленчуковата се развиват повече от добре. Благодарение на биохумуса. И цветята са прекрасни, и зеленчуците – много вкусни, вкусът им е различен, по-добър от този на останалите зеленчуци, които не се наторяват с биохумус. „Много хора от нашето село Бачево идват, за да търсят биохумус. С него променят и почвата, и вкуса на зеленчуците. Гощаваме гостите си с домашна храна, с био продукти в нашето заведение. Успях да си купя необходимия трактор с челен товарач, за да се грижа по-лесно за червеите. Нужно е оборският тор да се полива обилна с вода, за да може червеите да го усвоят по-добре. Носим тора от боксовете на конете направо при червеите. Няма отпадъци, няма замърсяване на природата”, разкрива Петър. Признава, че е „тегаво” да си имаш работа с европейските програми.

Не са проблем за семейството му множеството щателни проверки, защото си вършат съвестно работата и не правят никакви компромиси. Всичко тук е професионално. Но се налага да попълват куп документи, под мониторинг ще са 7 години, така е по договор, сега е петата година. За този седемгодишен период конната база трябва да работи като такава, да не се променя предназначението на този обект. В противен случай ще се наложи да връщат парите, които са получили по програмата. Проверяват ги какви ли не институции. Тежи им само бумащината, превърнали са се в счетоводители. Понякога от писане не им остава време да вършат същинската си работа. Един човек трябва само с това да се занимава. На държавата не разчитат, но не се и оплакват от някакъв натиск от страна на държавни чиновници. Изпълняват изискванията и по програмата, и по нашето законодателство.

Вярват в себе си и разчитат на собствените си сили. „Правим всичко от сърце и душа. Да сме всеки ден с конете не е просто работа или хоби за нас. Не го правим по задължение, а от любов, което обяснява нашата всеотдайност. Това осмисля живота ни – на мен, на баща ми, на майка ми, на съпругата ми, на цялото ни семейство”, категоричен е Повелителят на конете от село Бачево.