Няма с какво да бъда полезен като свидетел за КТБ, каза Бареков

Евродепутатът Николай Бареков е обект на разследване от прокуратурата покрай източването на КТБ. Това стана ясно от днешната пресконференция на говорителя на главния прокурор Румяна Арнаудова и председателя на специализираната прокуратура Иван Гешев, посветена на основното дело за източването на банката.

От резюмето на обвинителния акт по това дело става ясно, че до Бареков и политическия му проект са стигнали над 25 милиона лева, пише "Капитал". Според държавното обвинение част от парите са били изнасяни от трезора на банката в сакове и били предавани на шофьора на бившия ТВ водещ.

Николай Бареков започнал да получава пари още когато започнал работа в ТВ7, но след изборите през 2013 г. сумите, които достигали до него, се увеличили значително. Той е получавал първо по 50 хиляди, а после - по 100 хил. лв. месечна заплата от Цветан Василев. Отделно от това политическият му проект "България без цензура" е получавал по 600 хил. лв. на месец. Бившият изпълнителен директор на ТВ 7 е получил 1 млн. евро бонус и 500 хил. евро, за да си купи къща (става дума за имот на ул. "Лешникова гора" в Симеоново.)

Всички тези разходи били записани на лист, върху който имало печати на политическия съвет на партия "Ред, законност и справедливост" и били заверени от адвокат Ради Тодоров от Благоевград. Всъщност печатът и подписът на благоевградския юрист били заверка на документа. Този лист беше показан от Янев пред медиите преди две години.

"Преди две-три години ме викаха като свидетел по КТБ. Не ме карайте да коментирам хвърчащи листа, разнасяни от Яне Янев. Не мисля, че мога да бъда полезен. Сега се занимавам с други неща и темата за КТБ ми е далечна", обясни Николай Бареков уточнявайки, че е на мисия в Южен Тимур.

Разходите били записани собственоръчно от Христо Цирков, който обслужвал счетоводно както "България без цензура", фирмите на Бареков, телевизия Нюз7, а в момента осчетоводява разходите на Бареков за сътрудници в европарламента.

Според показанията на основния свидетел по делото - финансиста на Цветан Василев Бисер Лазаров, през ноември 2013 г. той отишъл в офиса на банкера на бул. "Цар Борис" в София и му дал листа с разходите на Бареков. Върху него Цветан Василев сложил резолюция "Засега даваш", а за други суми посочил: "Даваш му 300 х лв докато не ти направи пълен разчет за р-дите". За поисканите пари за къща, Василев посочил парите да не са оформени като заем (в крайна сметка къщата е купена със заем, предоставен от фирма, в която стигат пари от КТБ). По-нататък в резюмето на обвинителния акт се уточнява, че отново от КТБ са били "извадени" 2.2 млн. лв., за да бъде купен офисът на "България без цензура" в хотел "Хемус".

Според показанията на бившия член на борда на КТБ Орлин Русев близо 25 млн. лв. от касата на банката са отишли за финансирането на проекта на Бареков "България без цензура".

Прокуратурата съобщи, че разследва финансирането на партията още преди две години. Днес Румяна Арнаудова отказа да даде повече информация за разследването.

Николай Бареков бе един от събеседниците в първия разговор при президента Росен Плевнелиев от 29 юни 2014 г., където бе обсъждана съдбата на КТБ и най-правилната политическа и институционална реакция. На втория разговор на 14 юли 2014 г. той вече не присъства, но пък от стенограмата става ясно, че останалите участници знаят за финасирането на Бареков, но не и за мащаба. Бойко Борисов например заявява, че отказва да поеме "политическия риск" държавата да плаща сметките на партия ББЦ и депозитите на Николай Бареков, като заявява: "Моите данни са за 17 млн. и за бонуси от 1.5 млн. евро. И трябва ли да дадем държавни пари, за да покрием на Бареков бонусите? Защото сега да си залагаме името и партията заради тези, които са се "налапали" с такива пари... нали тази банка финансираше камионите, автобусите и всеки ден предаванията на...? При това положение лев не се съгласявам да се даде, докато не се знае дали цял политически проект не е финансиран от тази банка. Откъде накъде", казва Борисов.