Развъждат птиците вече трета година – за яйца и за малки пиленца

Ромео от село Копривлен няма нищо общо с героя на Шекспир. Освен името си. Всъщност има и още една прилика – с два крака е. Но става въпрос за най-едрата птица – за щрауса. Красавецът вече усеща наближаването на разножителния период и тренира своя танц на любовта – стъпва леко на пръсти, разтваря крила, това е неговият ритуал по ухажването на двете женски. Нашето присъствие по никакъв начин не го плаши. Не си и помисля да се страхува и да зарови главата си в пясъка. Дългата му шия издава и голямото му любопитство. То се оказва много по-силно от страха, пише kmeta.bg.

„Наистина са много любопитни птици. Ето сега всички са при нас, дошли са тук долу, за да не би да изпуснат нещо. Вниманието им привличат и животни - кучета, котки, но най-много провокират любопитството им хората. Птиците са много контактни, отлично зрение имат, с добър слух са. Не са агресивни, само мъжкарите през лятото, когато е техният размножителен период. Тогава се съобразяваме с тяхното поведение”, казва собственичката на щраусовата ферма в хаджидимовското село Стойна Манева. Тя е категорична, че е нужно да се отнасяме по хуманен начин към животните, да се съобразяваме с тях.

Мъжкарите са много наперени, ходят на пръсти, дуят се, трябва да стоиш по-настрана, до 15 - 20 минути им минава тръпката. Дори и нея в такива моменти я третират като непознат. Женските обаче са кротки целогодишно, те позволяват да ги галиш, да влизаш при тях.

Манева уточнява, че един мъжкар може да е с две женски или само с една. Важното е да са оплодени. Доста женски има, но има и възрастни щрауси-мъжкари. Най-добре от тях танцува Ромео. Той е най-красив, харесва го най-много, защото е доста наперен, много е готин. С женската са на година и половина. Има още една женска, тъй като е истински мъжкар - идвете му дами са кръстени Жулиета. Кръщаваме само някои мъжкари – има Стиви, има Китаеца, допълва Манева.

Първо от любопитство се захванали с този бизнес със съпруга й, от интерес към самите щрауси. Много са красиви, екзотични птици, първите две бройки закупили заради красотата им през 2011 г., през 2012 г. взели още 14 бройки. Развъждат ги вече трета година – за яйца и за малки пиленца. Пазарът е труден, не е познато това животно в България, много хора дори питат дали се яде месото им, макар да не ги гледаме за месо, дали се ядат яйцата им, казва фермерката, която е като човек-оркестър във фермата. Мъжът й работи в Гърция, за да може да връзват двата края заради големите разходи по птиците. И тя сама върши всичко. Изключение са само тежките работи, с тях се занимава съпругът й с негови приятели, прибира се за няколко дни и поема обратно към южната ни съседка.

Щраусовите яйца са диетични, с високо съдържание на протеини, без холестерол. Стопанството е направено по програмата "Млад фермер". Животните не може да са по-малко от 47. Собствениците са длъжни да поддържат тази бройка. Настоящата година е пета и последна по програмата. Подложени са на строг мониторинг. Хвърлят прекалено много средства, прекалено много труд. Два финансови транша получили по програмата - 12 500 евро първата година, същата сума и третата година, но след щателна проверка, след броене на птиците, след преглед на документацията. „Страшна бумащина е, напълнили сме два кашона с книжа, какви ли не документи има вътре. Вторият транш ни преведоха, защото се увериха проверяващите, че отговаряме на всички изисквания”, разкрива Стойна. Но при щраусите няма субсидиране за храна на година или на бройка, нищо не се дава, никаква друга подкрепа не се получава. Само това е помощта за съпрузите - от програмата "Млад фермер". А всеки месец собственичката внася по 120 лева осигуровки, за 5 години по 12 месеца сумата набъбва на 7200 лева. Отделно фермата си иска непрекъснато поддържане, ежедневни грижи, разходите са огромни.

„Ако не е моят мъж да работи в Гърция, няма как да се справим финансово – разходи за ток, за храна, за лекове. Само за храна давам по 500-600 лева на месец, независимо дали сеем ливади, или купуваме фураж”, казва фермерката. Бизнесът с яйцата и малките щраусчета хич не е лек. Има хотелиери, които проявяват интерес - купуват яйца, интересуват се и туристи.

Щраусовите яйца са диетични, с високо съдържание на протеини, без холестерол. Но съпрузите заради програмата „Млад фермер” е необходимо да поддържат бройката, слагат много яйца на инкубатора, за да е бройката нагоре, но не и надолу. Всички женски не са на такава възраст, че да снасят яйца. Близките месеци се очаква още четири да почнат да снасят. На това животно му трябват поне 4-5 години за това, те живеят до 65-70 години. Но започват да снасят редовно на възраст 7-8 години - дотогава само се хвърлят пари, правят се разходи, полагат се грижи, не минава без доста главоболия.

„За месо не ги отглеждаме. Малки пилета вземат я за някоя малка ферма, я за някой частен зоопарк. Яйцата са вкусни, по-пухкав става омлетът. От едно яйце се правят 8 огромни омлета за възрастни хора.

Манева е като филмовата героиня д-р Куин Лечителката. „С тези животни не са запознати ветеринарите, ние си ги лекуваме, не може да му помогнат докторите, те ги сравняват с кокошки, с патки. Това е пернато, но е щраус, най-близки са до пуйките, но не бива да се отглеждат като тях. Контактуваме с колеги, взаимно се обучаваме, даваме си съвети и уроци. На щраусите не се бият ваксини, не им се дават антибиотици, действат им зле. Най-вече бабини илачи се ползват - зехтин, олио”, разказва фермерката.

Шие раните на птиците, няма нужда от доктори. Не го прави, за да пести средства. „Всеки щраус ми е луди пари - не е до 50-100 лева, които ще дам на ветеринар. За малко щраусче съм броила преди време 70 лева за гипс на крачето, но после умря от стреса. Хубавото е, че няма висока смъртност сред тези птици, устойчиви са на климата у нас. По-капризни са само до шестия месец, после си изграждат имунитет. Дава им се по-силна храна през зимата, през лятото си черпят витамин D от слънцето. На Манева поне не й се налага да е охрана на фермата. Не се притеснява, че някой може да открадне щраус. Няма как да стане, тъй като птицата е диво животно. То се опитомява в стопанството, но дори когато ги местят от един в друг сектор слагат качулка на главата му, за да не вижда и да не се стресира. Няма как да тръгне с някой непознат, тук си знаят територията, не прекрачват оградата. „Понякога дори им отварям, а те не излизат и крачка навън, макар да има зеленина пред тях. Не мърдат. До гората са, може да излезе, ако се изплаши от лисица или друг хищник”, споделя собственичката на щраусите.

Щрусовите яйца вървят по 40 лева у нас, стигат и до 50 лева. Птица до 1 месец струва 200-250 лева. Няма друга такава ферма не само в Пиринско, но и в цяла в Югозападна България. Имало е преди години, но фалирали. „Може да има любители, дето имат по 2-3 щрауса, но толкова голяма ферма няма. Месото на птиците също е вкусно. Опитвали сме, след като някое животно счупи крака си, няма кой да му помогне, а ние няма как да го хвърлим. Месото им е диетично, с високо съдържание на протеини, червено е на вид, без мазнини”, казва Манева.

Туристи спират често край фермата, по-рядко са гърците, макар че границата е съвсем близо. Българите много повече се интересуват от самите животни - как живеят, що за птици са. Гостите най-много обичат да гледат любовния танц на мъжкарите. Има интерес, но яйцата трябват, за да се поддържа бройката, затова понякога връщат мераклиите, които искат да си купят. Щом мине програмата, фермата ще се развие по желание на собствениците, ще стане една от най-елитните. „20-30 женски ще отглеждаме за яйца, за малки пилета, ще има и за пазара. Но това по-рано от седмата година няма да стане. Ние вече 6 години се занимаваме с това нещо. И ще продължим, защото не мога да си представя своя живот без тези красиви птици”, категорична е Повелителката на щраусите от Копривлен.