На 21 май християните почитат Св. Елена и Константин.

През 313 г. император Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема вярата в края на живота си.

Майка му Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. За равноапостолската им дейност, свързана с разпространението и защитата на религията, св. царица Елена и св. Константин Велики са канонизирани от Църквата като светци-равноапостоли, покровители на християнството.

Според поверието Св. Елена носи градушка в ръкава на ризата си и затова през този ден стопаните не работят вкъщи и на полето.

В някои селища на Югоизточна България и Родопите се изпълняват нестинарските огнени игри. В празненството участва цялото селище, но в огнената жарава играят само призваните: духът на светеца се вселява в тях, "прихваща ги" и подчинявайки му се, те вещаят от негово име. Обикновено нестинарите са жени и мъже от един и същи род и умението им се предава по наследство.

Сутринта те се събират в параклиса на светците, където се съхраняват техните свещени икони и нестинарският тъпан, съпровождащ обреда. Там приижда цялото село. Всеки носи печени агнета, хлябове и погачи, ракия и вино. Населението устройва "панигир" - обща трапеза, придружена с песни и игри.

Младите запалват голям огън, който до вечерта трябва да прегори. Тогава с иконите в ръце нестинарите прекрачват с боси крака в жаравата и пристъпват бавно под ритъма на тъпана.

Вярва се, че по време на своя танц те могат да влязат в контакт със светците Константин и Елена, които им помагат да пророкуват и да лекуват болести.