На 17 април 1988 г. той бе покосен от фатално падане при катерене на връх Камилата (2621 м) в Рила

Днес на паметника на ул. "Людмил Янков" в Кюстендил туристите от ТД "Осогово" отдадоха почит към паметта на трагично загиналите двама кюстендилци – героят от Еверест, поетът Людмил Янков и талантливият млад алпинист Стоян Наков през 1988 г. по време на тренировъчен лагер под връх „Камилата” в Рила. Силвия Михова, секретар на дружеството, припомня:

Не я затваряй в себе си, в душата...
Изправен дишай, никога не спирай,
мечтай за радостта, за красотата!
С възторг и трепет, с вяра в чудесата -
тя ражда и мира, и светлината,
с кръвта заплаща любовта и свободата...
НЕ ПИТАЙ ЗА ЦЕНАТА НА МЕЧТАТА!...
Людмил Янков – алпинистът с нежно сърце - най-добрият алпинист сред поетите и най-добрият поет сред алпинистите... Участник в експедициите “Лхотце 81″, “Еверест 84″, при последната от които с невероятна скорост се изкачва от 7170 м до кота 8500 м, преодолявайки 1330 метра денивелация на “един дъх”, за да окаже помощ на Христо Проданов. В многогодишната история за покоряване на Еверест няма подобен пример на човешка саможертва и героизъм.

Една лирична душа и един голям мечтател! Той не стигна върха! С години сънувания връх. Не стъпи на Еверест, а се върна по-голям от него! И в последния си тур до Камилата Людмил остави по скалите и дадената дума, и своята усмивка, и добротата, и безкрайната си човечност за нас. За да има с кого да се сравняваме вечно!”
На 17 април 1988 г. устремът му към върховете бе покосен от фатално падане при катерене на връх Камилата (2621 м) в Рила, заедно със Стоян Наков. Рискът е голям, защото скалите са заледени, но и покрити със сняг. Това прави трудно забиването на още клинове, а качването е на ръба на разума.

Въпреки това двамата са твърдо решени да стигнат горе. Не им било писано. В един момент алпинистите не издържат под тежестта на съоръженията и политат надолу. По-късно Стамен Станимиров и Пламен Кирилов, които също правели опит да качат Камилата, намират колегите си бездиханни на 200 м в пропастта.

Цяла България е потресена, защото губи един от героите от експедицията на Еверест. Но не само за това. А и заради точното описание на гибелта си.

***Стъпки във въздуха

Дълго летях... Всеки скален праг отнемаше част от живота ми. Скалният праг разкъсваше живата тъкан... Не ме беше страх... Болеше ме само... Болеше ме много. Скалните прагове късаха от мене децата ми... Виждах очите им, спомнях си трескаво допир на потни ръце на деца... Нямаше време... Стремглаво летеше срещу мене Снегът. Летях със снежния прах срещу бялата твърдост на Земята... На скалните прагове останаха скъпите спомени... Долу, на бялата преспа, падна безжизнено, чуждо, грозно и черно петно. Гледах от последния зъб с удивление, страх... Оставах без лице, без костюм и без грим. Без човешката черупка оставах завинаги тука. Без град, топлина, без приятели, без светлина... Оставах гол, сам и далечен...

Този текст е писан ден преди смъртта на автора /Людмил Янков/, предсказвайки какво ще му се случи... Той издъхва едва на 35 години недалеч от родния си град Кюстендил. Людмил не се завърна, но няма да бъде забравен.

"Човек губи цял живот по нещо. Не е жалко, че накрая ще загуби и живота си, стига да запази вярата в смисъла на това, което прави всеки ден."