Отнасят се за НК и НПК

Констатираното през последните три години увеличение на броя на досъдебните производства за престъпления по чл. 279 и чл. 280 от НК (с отразени и отчетени пикове и спадове) поставя редица проблеми не по приложението на закона, а предимно от социално-битов характер.

Както и в предходните години сме посочвали, много често (почти при всеки случай), сред групите мигранти, които биват привлечени към наказателна отговорност за престъпление по чл. 279 от НК, често пъти се установяват непълнолетни лица, жени с малки деца и дори жени в напреднала бременност. Тези категории лица биха могли да бъдат настанени, до приключване на разследването за пълнолетните и непълнолетните, единствено в помещения на БЧК. Последните, обаче, също не разполагат с голям брой места за настаняване и при запълване на капацитета често се налага прокуратурата да търси съдействие от Дирекция “Социално подпомагане“ и Отдел „Закрила на детето“ при Община – Русе.

Оказва се обаче, че тези институции работят по няколко целеви програми – за „деца в риск“, за „пълнолетни в риск“, „жени в риск“ и др., но мигрантите, особено при смесена група (например – майка с дете), не покриват критериите на съответните целеви групи. В тези случаи, настаняването на лицата в такива социални заведения се постига с огромни компромиси на отделните институции и човешка заинтересованост на отделните служители в администрациите.

Проблеми възникват и в случаите, когато за лицата (най-често – жени, деца и непълнолетни), които са настанени в различни институции със социална насоченост, възникне необходимост от предоставяне на медицинска помощ или лекарства. В действителност, липсва източник за финансиране на необходимите прегледи или лечение.

Съществен проблем при разследването на посочената категория дела е и крайно ограничения брой преводачи, които често отказват да участват при разследването, се казва в годишния доклад на Районна прокуратура – Русе за 2016 година.

Относно необходимите законодателни промени:

1. Налице е необходимост от по-добро прецизиране на нормите, които регламентират осъществявания контрол от структурите на МВР спрямо взетата мярка за неотклонение „Подписка“. Така, в нормата на чл. 60 ал. 2 от НПК изрично е посочено, че „Органът, взел мярката по ал. 1, уведомява структурите на МВР“, които структури, съобразно разпоредбата на ал. 3 от същият текст на НПК, контролират спазването на задължението по ал. 1 на чл. 60 от НПК. В същото време е налице празнота относно това – при постановяване на осъдителен и/или оправдателен съдебен акт, кой орган е компетентен и следва да уведоми структурите на МВР за преустановяване на контрола по чл. 60 ал. 2 от НПК.

2. Намираме за необходимо законодателно да се прецизира нормата на чл. 378 ал. 3 от НПК. В досегашната си редакция тя гласи: „Съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението. Когато установи нови фактически положения, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора.” Не са рядко случаите, в които всяко установено ново фактическо положение дава основание на съда да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора.

По мнение на Районна прокуратура – Русе подобно основание би следвало да има само, когато установеното ново фактическо положение налага изменение на обвинението. Не е оправдано промяната в показанията на даден свидетел да обуслови връщане на делото на прокуратурата, за да бъде назначена допълнителна експертиза. Това следва да бъде сторено от съда, и едва след приемане на заключението по нея да се прецени дали новите фактически положения са съществени и налагат изменение на обвинението. В случай, че това не е наложително, делото трябва да се решава по същество от съда, вместо да се връща на прокурора.

3. Считаме, че е необходимо посредством законодателна промяна да се даде възможност за решаване със споразумение и на делата, по обвинение за престъпления, за които законът предвижда освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – по чл. 78а от НК. Тази необходимост е логична, тъй като ускореният ред за решаване на делата е допустим за престъпленията с по-висока степен на обществена опасност – които се разглеждат по общия ред, а е неприложим за по-леките престъпления, за които е предвидено административно наказание.

4. Считаме за необходимо посредством законодателна промяна да се внесе редакция в нормата на чл. 279 ал. 1 и ал. 2 от НК – както относно елементите от състава на престъпленията, така и относно предвидените наказания. Изменения в тази насока, макар и конюнктурно, се налагат поради факта, че през последните няколко години, основният контингент на извършители на престъпления по чл. 279 ал. 1 и 2 от НК са лица от Сирия, Ирак, Афганистан и други държави с военни конфликти, а основният им мотив за осъществяване на посочените престъпления е стремеж към сигурен и безопасен живот. В следствие на това, при осъществени два опита да напуснат страната, на голяма част от тези лица се налагат ефективни наказания „лишаване от свобода“ и същите биват привеждани в затвор.

За минимизиране на такъв негативен резултат – както за осъдените лица, така и за държавата, би могло да се внесат някои изменения в състава на престъплението по чл. 279 ал. 1 и 2 от НК, като например – да е наказуемо само онова нерегламентирано и неразрешено преминаване през границата на страната, което е съпроводено с използване на неистински документ за самоличност. Също така, би могло да се премахне предвидения минимум на наказанието „лишаване от свобода“ по чл. 279 ал. 2 от НК и да се даде възможност при приложението на чл. 55 ал. 1 б.“б“ от НК, като възможно алтернативно наказание да се включи това по чл. 37 ал. 1 т. 4 от НК – глоба, в съответен подходящ размер.

5. Като основен проблем през 2016г. във връзка с работата по изпълнение на наказанията и другите принудителни мерки, който до известна степен се покрива с посочените такива и за предходните периоди – 2012г.- 2015г., се очертават следните въпроси:

– Съобразно чл. 9, б. „а” и б. „б” от Указание за дейността на прокуратурата по надзора върху изпълнение на наказанията и други принудителни мерки, утвърдено със Заповед № 5306/24.11.2014г. на Главния прокурор на Република България, „Получените съдебни актове се привеждат в изпълнение веднага, след като прокурорът установи, че актът е влязъл в сила и наложеното наказание подлежи на изпълнение и са получени преписи от мотивите на присъдите и справка за съдимост на лицата, осъдени на доживотен затвор, лишаване от свобода и пробация”.

В същото време, в Раздел ІІІ – „Производство по дела за влезли в сила актове” – чл. 94 от Правилника за администрацията в съдилищата (Издаден от Висшия съдебен съвет – ДВ, бр. 8 от 28.01.2014 г., изм. и доп., бр. 2 от 9.01.2015г.) се сочи, че „Съответният служител изпраща преписи от присъдата или споразумението, с които подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание (без глоба и конфискация) на прокурора за изпълнение най-късно в седемдневен срок от влизането им в сила или връщане на делото в съда”. Норма със същото съдържание фигурираше и в отменения „Правилник за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища“ – чл. 114 от същия, и констатираната от нас празнота в предходните отчетни доклади не е взета предвид при приемане на новия правилник за дейността на съдилищата.

Нито тази норма, нито друга от цитирания Правилник или норма в НПК, не предвижда да се изпраща на прокурора справка за съдимост на осъденото лице или мотиви към присъдата, и в действителност, по-голямата част от съдебните състави на РРС не изпращат такива. Този проблем до известна степен се облекчи с разрешения допуск на прокуратурата до Бюро съдимост, но обективно, за надлежното комплектоване на изпълнителната преписка и изпращането й на органа по изпълнение, справката за съдимост следва да бъде изготвена и заверена от съда.

Така, дори да се използва облекчената форма за изискване на справка за съдимост – със заявка по електронен път, то изпращането на съответните документи често отнема 2 – 3 и повече дни, а в случаите, когато осъденият е роден в друго населено място, този период понякога достига седмица. Наличието на актуална справка за съдимост е абсолютно необходима за да се направи преценка, дали наложеното наказание подлежи на изпълнение, или същото би било изтърпяно – чрез групиране например. През 2016г., както и през предходните години, се наблюдават и не малко случаи, при които съдът изпраща за изпълнение само присъдата, но не и мотивите към съдебния акт, а този пропуск се обяснява отново с непълнотата на цитираната по-горе норма на Правилника.

За ликвидиране на гореизложения проблем би следвало да се инициират законодателни промени в цитирания правилник.

6. Със ЗИДНК – ДВ бр. 95/29.11.2016г. бяха въведени няколко нови норми на НК. Така чл. 343 ал.2 от НК е изменен, като са въведени две точки. В т. 2 е предвидено, че „Наказателното производство се прекратява, ако пострадалия поиска това, за престъпления по ал. 1 б.“б“, когато спрямо дееца не е било прекратявано наказателно производство на това основание през последните пет години“. Считаме, че за правилното прилагане на тази разпоредба е необходимо да бъде създаден нарочен регистър на лицата, спрямо които е било прекратявано наказателно производство на основание чл. 343 ал. 2 НК (сега чл. 343 ал. 2 т. 2 от НК), тъй като противното би наложило изискване на нарочни справки от всички районни прокуратури в страната.