"Треньор на шампиони" Невена Шопова: Децата играят по-добре, когато не мислят за резултат

Под нейно ръководство Адрияно Дженев(ТК Хасково 2015) стана шампион на сингъл и двойки на Държавното първенство по тенис в зала за момичета и момчета до 12 години

Днес в рубриката "Треньор на шампиони" ви представяме Невена Шопова. Под нейно ръководство Адрияно Дженев (ТК Хасково 2015) стана шампион на сингъл и двойки на Държавното лично първенство по тенис в зала за момичета и момчета до 12 години, което се проведе миналата седмица.

- Като за начало, бихте ли се представили?

- Казвам се Невена Шопова. Треньор съм от 11 години. В началото започнах, както повечето колеги, да работя с малки, подготвителни групи. Сега работя както с такива, така и с напреднали и по-големи деца (състезатели).

Адрияно започна да играе тенис при мен, но развитието му и успехът се дължат както на неговата упоритост, така и на работата и труда на всичките ми колеги от ТК „ Хасково 2015”. И не на последно място на подкрепата на родителите му.

- Очаквахте ли, че Адрияно ще вдигне трофея?

- След като в края на миналата година, Ади спечели Мастърс турнира на програмата „ 3Т”, той получи повече самочувствие и вяра в себе си. След това тренира наистина много упорито и мога да кажа, че той беше подготвен за този турнир. Знаехме, че няма да му е лесно, защото всички деца играят много добре, играят хубав и съвременен тенис, затова моите очаквания бяха Ади да играе хубав тенис, да покаже какво може на корта (на какво е научен) и да се бори. Радвам се, че го направи, и това му донесе трофея.

- Кой мач беше най-трудният за него - три сета на полуфинал, обрат на финала?

- Ясно е, че и двата мача си бяха трудни. Тук има нещо друго, което искам да кажа и да поздравя Адрияно за това, което направи. В дните на тези два мача, Ади беше болен – с разтройство, повръщане, температура, но въпреки това не се отказа. Влезна във корта и си изигра мачовете. Държа се мъжки и се пребори и в двата. Показа характер, което е много показателно.

- На финала Дженев, втори в схемата, навакса изоставане от 2:5 в първия сет и надделя със 7:5, 6:2 над поставения под номер 4 Виктор Марков ( ТК Диана). Колко е трудно за едно 12-годишно дете да изостава в резултата, но въпреки това да продължи да се бори и да направи обрат?

- Според мен възрастта няма значение. Всичко зависи от това дали искаш да спечелиш или не искаш. Ако наистина искаш да спечелиш и си достатъчно добре подготвен (не само технически и тактически, но и физически), тогава намираш сили да се пребориш.

Има и нещо друго - понякога децата играят под много голямо напрежение. Под напрежението задължително да спечелят. Това идва понякога от треньора, понякога от родителя, понякога и от самите тях. И в този момент те губят представа затова какво могат, как могат да играят. Спират да мислят за това, за което са влезли в корта, а именно, за да играят тенис. Според мен те могат да играят много по-добре, когато не мислят за резултат, а просто играят и се забавляват.

- Това учи ли се или е вродено?

- Аз мисля, че всяко дете носи в себе си така наречената „спортна злоба”. Всяко дете обича да се съревновава и полага усилия да постигне целта си, а именно да спечели. Просто това качество е по-изразено в някои деца и съответно те по-често са печелившите.

- Победите дават самочувствие, което е много важно в този тежък спорт тениса, но пък трябва да се търси баланса, за да няма главозамайване. Как се намира този баланс според Вас?

- За да не се фокусираме само върху победата, аз винаги правя оценка и коментираме: играта, която е показал тенисистът; начина, по който е играл; поведението, което е имал вътре в корта; борбеността, която е показал. И ако всичко е било на ниво, даже и да е загуби, той заслужава поздравления и похвала. Много е важно децата да знаят и да разберат, че влизат в корта, за да се забавляват, за да играят играта, която обичат. Тук много важна роля играят и родителите. Ако и те са на мнение, че тенисистът им има още какво да научи, има още какво да покаже, има още накъде да се развива, тогава с приказки, с поощряване на стойностните заслуги на детето ще намерят начин да не го оставят да се главозамайва от успехите си. А точно обратно, ще го накарат да иска още. За мен родителите са много важен фактор за развитието на детето като тенисист. Затова тази комуникация родител-треньор трябва да се поддържа.

- Адрияно спечели и на двойки в тандем с Велизар Илиев ( ТК Барс ). Колко е важна играта на двойки за подрастващите ?

Двойките са много различна игра от сингъл. Тук имаш партньор до себе си, с когото трябва да се разбираш. Така че те учат на комуникация, работа в отбор, подкрепа. При двойките се играе много повече до мрежата, така че има възможност за развитие на тези удари: волета, смачове. Опитването за пресичане на топката те учи да следиш играта и да имаш по-добър поглед върху нея. А и двойките са по забавната игра. Така че децата тогава играят по-освободено и се забавляват повече.

- Как бихте определили 2016-а за Вас и Вашия възпитаник?

- През 2016 определено направихме крачки напред в неговото развитие. Освен турнирите в България Ади изигра и няколко международни турнира, с които разшири кръгозора си и натрупа малко опит. В края на годината направи много силни турнири в своята възраст, което му донеси и повече самочувствие за старта на новата година.

- Допринесе ли програмата "3Т" за развитието на Дженев и важни ли са такива проекти за развитието на тенис талантите ни?

Адрияно се включи в програмата по-късно ( така се случиха просто нещата. Едно от момчетата се отказа и той влезе на негово място) в момент, в който беше подготвен. Какво искам да кажа, че националният отбор е място, където трябва да участваш, когато си подготвен технически, тактически и физически. Там не е мястото, където националните треньори ще те учат как да играеш. Тяхната задача е да те подготвят, да те настройват за мачове, да ти помагат и т.н. Това участие му се отрази добре.

Мисля, че това е добра инициатива от страна на федерацията - дава възможност на децата да участват в доста международни състезания, учи ги да бъдат малко по-самостоятелни и да се отнасят по-отговорно към това, с което са се захванали. А за мен всичко това е важно за тяхното развитие.

Тази година Адрияно ще е отначало в отбора и ще видим как ще тръгне. Миналата година децата от „А” отбора постигнаха много успехи, вдигнаха нивото на играта си и съответно натрупаха самочувствие, но както знаем, за един едно е добро, за друг - не. Всичко е много индивидуално. Нека и Адрияно да мине по този път и ще видим какво ще се получи.

- В кои аспекти Адрияно направи най-голям прогрес през 2016, кои елементи разви най-много в играта си?

- Адрияно стана доста по-дисциплиниран във и извън корта. А що се отнася до играта, работихме върху техниката на всичките му удари, където винаги има какво още да се научи и развие. И Ади стана по-стабилен в разиграванията от основната линия.

- В началото на новата година - какви цели си поставяте с Адрияно?

- Преди всичко да сме здрави и да няма контузии. За нас най-важната цел е той да се развива. Дотук сме на прав път. Ади сега е във възраст, в която трябва да се учи и да се изгражда като тенисист. За това най-важното е да поддържаме този път и той да продължи да се развива, а как ще стане това, времето ще покаже.

- Помага ли на децата да има български тенисисти сред най-добрите в света? Има ли дете в Хасково, чиито идол да не е Григор Димитров?

- Да, аз мисля, че имането на спортисти сред най-добрите в света е стимул за всяко дете да се развива и да дава най-доброто от себе си в своя спорт. А относно Григор - той е един от тенисистите, който страшно много спомогна за популяризирането на тениса в България в наши дни, а заради поведението си в корта и атрактивната си игра е станал любимец на много малки и големи тенисисти. И да - мисля, че Григор е идол на много деца, не само в Хасково. Той е доказателство, че няма невъзможни неща.

 

 

 

 



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен