Със законопроекта се предлагат и промени в Закона за здравното осигуряване и Закона за здравето

Предвидени са 3 452 816,0 хил. лв. за приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 3 413 816,0 хил. лв., от които 2 279 730,0 хил. лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и 1 134 086,0 хил. лв. са трансфери за здравно осигуряване. Разчетените средства за здравноосигурителни вноски са в размер на 2 279 730,0 хил. лв., което представлява със 158 730,0 хил. лв. повече в сравнение с 2016 г. Предвидените трансфери за здравно осигуряване са 1 134 086,0 хил. лв. За неданъчни приходи са предвидени 15 000,0 хил. лв., които са с 450 хил. лв. повече спрямо заложените през 2016 г.
Разходите и трансферите са в размер на 3 452 816,0 хил. лв., в т.ч. разходи в размер на 3 448 762,0 хил. лв., което представлява с 247 697,0 хил. лв. повече спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2016 г.
Разпределението на средствата за здравноосигурителни плащания е следното:
1.  За медицински дейности – 1 946 428,9 хил. лв., в т. ч.: първична извънболнична медицинска помощ – 200 000,0 хил. лв.; специализирана извънболнична медицинска помощ (вкл. за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) – 211 400,0 хил. лв.; медико-диагностична дейност – 77 500,0 хил. лв.; болнична медицинска помощ – 1 457 528,9 хил. лв.
2.  За дентални дейности – 147 000 хил. лв.
3.  За лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели – 878 571,6 хил. лв., като в това число се включват здравноосигурителните плащания за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната – 573 006,0 хил. лв.; лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги – 225 565,6 хил. лв.; медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ – 80 000,0 хил. лв.
Законопроектът е съобразен с приоритетите и политиките на Националната здравна стратегия, приета от Народното събрание. В нея е посочено, че е необходимо „пренасочване на финансовите ресурси на НЗОК от болничната към извънболничната медицинска помощ, с акцент върху финансирането на дейности в първичната помощ“.
В сферата на първичната извънболнична медицинска помощ средствата са увеличени с 11% спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2016 г., а по отношение на специализираната извънболнична медицинска помощ увеличението е почти 5% спрямо 2016 г. За медико-диагностичната дейност се планира увеличение с над 7 млн. лв. спрямо миналата година.
В обхвата на болничната медицинска помощ планираните средства са разчетени за осигуряване на общ брой от около 2 милиона броя хоспитализации по клинични пътеки и 1,2 млн. клинични и амбулаторни процедури. За гарантиране на тези параметри се предвижда заложените средства да бъдат увеличени в хода на 2017 г. с допълнителни средства от резерва за непредвидени и неотложни разходи.
В сферата на денталната помощ се предвижда да се осигури изпълнение на третата дейност за лица над 18-годишна възраст във връзка с продължаване на постигнатите в Националния рамков договор за дентални дейности от 2016 г. договорености с Българския зъболекарски съюз.
В областта на лекарствените продукти, медицинските изделия и диетичните храни се предвижда в хода на 2017 г. средствата да бъдат увеличени с допълнителни средства от резерва за непредвидени и неотложни разходи.
Резервът е в размер на 341 381,6 хил. лв., като средствата са с 24 761,6 хил. лв. повече от предвидените през 2016 г.
Със законопроекта се предлагат и промени в Закона за здравното осигуряване и Закона за здравето.
Предложените промени в Закона за здравното осигуряване са с цел по-ефективно управление на средствата за здравноосигурителни плащания. Допуска се предварително изпълнение на заповедта на управителя на НЗОК или на директора на районна здравноосигурителна каса за прекратяване на договор с изпълнител на медицинска помощ при установени нарушения по отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации. Дава се и възможност служителите на районните здравноосигурителни каса да могат да извършват проверки директно по разпореждане на управителя на НЗОК с оглед оптимизиране на контролната дейност.
Предложените промени в Закона за здравето са свързани със задължителното застраховане на лицата, които упражняват медицинска професия в лечебното заведение, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им задължения. Законът за здравето не въвежда изисквания по отношение на минималната застрахователна сума, реда и срока за извършване на застраховането, което означава, че съгласно чл. 468, ал. 3 от Кодекса за застраховането, минималната застрахователна сума при задължително застраховане за „Гражданска отговорност“ е в размер на 500 000 лева на застрахователно събитие и 2 000 000 лева за всички застрахователни събития, освен ако с нормативен акт не е предвидено друго. Практиката в здравна система беше обичайно уговаряният в застрахователните договори размер на застрахователната сума да е в диапазона между 20 000 и 100 000 лева. Поради това, с настоящия законопроект се предлага със Закона за здравето да бъде въведен специален ред, по който да се определя размерът на минималната застрахователна сума при тези застраховки.