Поетът, драматург и преводач представя днес своята „Автоантология“ в Созопол

„Аполония“ за мен е може би единствен фестивал, който през годините продължава да поддържа един уникален дух на живото изкуство и култура. Това сподели Иван Теофилов, връщайки се в спомените си към първите издания на фестивала.  Поетът, драматург и преводач Иван Теофилов е носителят на пециалния приз „Аполон Токсофорос“ тази година. Той му беше връчен от Маргарита Димитрова, артистичен директор на „Аполония“. Това стана по време на официалното откриване на 32-то издание на най-големия арт фестивал в България в амфитеатъра в Созопол.  Днес авторът представя в художествената галерия на морския град своята най-нова книга, която определя като лична антология и именно това е причината и за избора на заглавието „Автоантология“.

Ето какво сподели още той с читателите на Bulgaria.utre.bg:

Какво е за Вас „Аполония“?

Аз участвам още от зората на тези празници. Даже имаше моя  вечер, в която заедно с Ицко Финци, с композитора Кирил Дончев направихме нещо като импровизиран спектакъл върху мои стихове. Това беше по времето на тоталитарния режим ще и си позволихме да говорим за погрома на бургаския театър, който на времето беше съставен с Вили Цанков, Юлия Огнянова и Огнян Донов. Та по това време идвах в Созопол и пишех, под една асма. Бил съм в екипа и на една зимна „Аполония“. За мен тези празници са свързани с много спомени…

А как се променят празниците през годините?

Тя с годините винаги се е променяла и интересното, е че тя продължава да показва новите и старите неща в различните видове изкуство. Всъщност това е най-хубавото в „Аполония“.  Това е фестивал, който продължава да бъде без аналог в страната в продължение на толкова години. И някак дори успява да се съхрани. Той запазва енергията си вече над три десетилетия.  

Как приемате наградата за своето творчество?

Аз съм получавал награди, а от някои съм се и отказвал. Например, отказах се от наградата „Стара планина“. Направих го, защото според мен съчетанието художник - власт е противоестествено.

От друга страна, наградите за изкуство и литература, които съм получавал съм преживявал с голямо вълнение, защото мисля че те не само отбелязват заслуги, но и защитават изкуството.