Официално кметът, от когото трепери цяло Галиче, се води в отпуск

Въпреки че е в ареста от края на май като тартор на организирана престъпна група за рекет, палежи и побоища, Ценко Чоков все още е кмет на Галиче и дори му се начислява заплата, установи проверка на в. “24 часа”.Официално той е в отпуск - ден преди да бъде гледана мярката му за неотклонение, в общината постъпило заявление от него да използва 30 дни от полагащия му се годишен отпуск.
  “Да, има такова заявление и в него няма нищо нередно - каза кметът на Бяла Слатина Иво Цветков. - По закон можем да отстраним Чоков от заеманата длъжност, ако по каквито и да е причини той не изпълнява длъжността, за която е избран. Сега обаче това няма как да стане. Първо трябва да изтече разрешеният му отпуск, после
ще видим още колко време няма да може да изпълнява кметските си задължения, за да решим какво да правим.”
  На 21 юли вечерта от областната дирекция на полицията във Враца дойде новината, че шефът на районното управление в Бяла Слатина Красимир Йончев си е подал оставката. Нито дирекцията, нито напусналият обясни причините.
  Оставката обаче дойде часове след поредния див екшън, разиграл се в с. Галиче. Връзката между двете събития е очевидна.
  Докато отивал да си купи цигари от нощно заведение, 30-годишният Цветомир Таралански-Цоло бил нападнат от трима. Те го събарят на земята и го млатят жестоко, където сварят, с ритници, юмруци, бият го по главата с дръжка от брадва.
  Според свидетели в бруталния побой участвали Спас Чоков - по-големият син на Ценко Чоков ,и братята Георги и Йордан Николчеви.
  “Пръв Спас налетя на Цоло и го удари - разказва очевидецът на жестоката разпра Станислав Министерски. - Докато братята го биеха, му викаха, че вече дължи за потрошената им кола две хиляди лева, а Спас му рече, че трябва най-после да се научи да не говори много.”
  Историята с колата е отпреди 3 години. Тогава Таралански карал дадено му от братята “Ауди”, за да го изпробва, но се блъснал в ограда и смачкал предницата на старото немско возило. Николчеви огледали щетите и поискали Цоло да им даде 300 лв. за ремонта. Получили ги още на другия ден. Според хора от селото историята била забравена. До онзиден.
  С тежки рани по главата, сцепена устна и вътрешни травми пострадалият се лекува в болницата в Бяла Слатина. Именно там на болничното му легло го намира само два часа след побоя старият авер на Ценко Чоков и общински шеф на ДПС Касъм Касъмов. Посланието на циганския тартор към Цоло е недвусмислено. Трябва изобщо да забрави за участието на
Спас Чоков в екшъна и да не го споменава пред разследващите. Иначе ще страда цялото му семейство.
  Според пожелал анонимност отлично осведомен източник именно намесата на Касъмов е станала причина и за оставката на полицейския шеф в Бяла Слатина. Засечен бил разговор между Йончев и депесарския лидер, в който двамата се уговарят Спас Чоков да не бъде привличан като отговорен за побоя и да не бъде задържан в ареста. Което и става.
 
След поредица разпити в Галиче след побоя в ареста на полицейското управление са задържани само двамата
братя Николчеви и срещу тях е образувано досъдебно производство. Спас Чоков дори не е разпитван по случая, а майка му Цветелина Нелова упорито твърди, че синът ѝ изобщо не бил излизал от дома си през нощта. Според Нелова побоят над Цоло бил постановка на противниците на Чокови в селото, които искали непрекъснато да поддържат напрежението и да стоварват вината върху семейството ѝ.
  “На Галиче май не му е съдено да се успокои и да живее мирно - казва Веселин Тушинов, който бе единственият опонент на Ценко Чоков на последните местни избори през есента м.г. - Два месеца изминаха, откакто Чоков и по-малкият му син Мартин бяха арестувани, а виждате какво става. Някои искат и без Чоков в кметството да живеем по чоковски и напрежението в селото никога да не стихва. Нещата бяха започнали да се успокояват, но заплахите продължават.
  Близките и приближените на Ценко Чоков не пропускат да предупредят, че той със сигурност ще излезе скоро от ареста и тогава отново ще влезе в сила неговото “правосъдие”.
 
В потвърждение на думите на Тушинов, докато разговаряме на маса в неговото заведение, покрай нас по улицата четири пъти мина с белия си мерцедес Спас Чоков.
 
Това е типично за Чокови предупреждение: “Знаем, че си тук, виждаме с кого се срещаш... ” Когато в Галиче влезе непознат, той веднага бива засечен от хората на вечния кмет.
 
Чоков не е в селото, но наднича отвсякъде. Плакати с лика му още висят по къщите на всички улици, а на десетки огради или гаражни врати може да се види изписано с блажна боя: “Собственост на Ценко Чоков.” Понякога с удивителна накрая.
 
“Вече 56 къщи в селото са собственост на Чокови - споделя Пламен Радулов. - Която и да се продава, кметът пръв отива при собственика, сам определя цената и я плаща веднага. Но покрай къщата прибира без никакви церемонии и земеделската земя на стопанина - без да го пита и най-често без да плаща нищо за нея. Има си свой човек нотариус в Бяла Слатина, оформят сами сделката и собствениците остават с пръст в устата. На името на синовете му има по няколко къщи, на жена му - също.”
  Свидетелят на побоя над Цоло - Станислав Министерски, разказва още как бил притискан от кмета да му стане съдружник в имотните далавери.
  “Настояваше да следя какво се случва с най-възрастните хора в Галиче и най-вече самотниците - спомня си Станислав. - Чоков искаше, щом някой старец умре, веднага да прониквам в къщата му, да прибирам всички документи за имотите му и да ги нося в кметството при него. Отказах да се занимавам с това и Чокови ме намразиха завинаги. Многократно са ме заплашвали, били са ме, но това в Галиче беше всекидневие...”
  Манията на Чоков името му да се среща навсякъде личи и по църквата в центъра на Галиче. Преди години храмът бе основно ремонтиран с европейски средства, преведени чрез общината в Бяла Слатина. Но щом ремонтът приключи, фасадата на църквата осъмна с огромен надпис: “Дарение от Ценко Чоков”.
 
Огромен транспарант, оповестяващ, че кметът Чоков е основен дарител, доскоро висеше и върху детската градина.
 
“Едва пораснал, малкият син на кмета - Мартин, се развилня повече и от баща си - споделя 18-годишният Питър Радулов. - Мартин е тормозил и пребивал много хора в Галиче, но аз сигурно съм най-репресираният. С Мартин учехме заедно още от първи клас и през годините не е минавал ден, без да ме тормози. Върхът беше преди година, когато той и негови приятели ме отвлякоха с кола извън село, пребиха ме от бой, изнасилиха ме с бутилка и накрая ме изхвърлиха полужив насред с. Габаре. Разследването по случая продължи с месеци, но накрая нищо не излезе.”
 
Баба Надка Минкова пък ни посреща с думите, че човек като Ценко Чоков отдавна трябвало да е в затвора. Тя е направила списък на всички, жестоко пребити от него, които впоследствие умирали. “Дала съм го на тия, дето сега му разследват зулумите. Нищо повече няма да кажа, докато не видя, че са го осъдили”, отсича бабата.
 
Докато Чоков е в следствения арест, всеки ден от общината в Бяла Слатина изпращат човек, който до обяд стои в кметството и съдейства на жителите за необходимите им услуги. Секретарката на Чоков напусна, сега в кметството най-често е Николай Жигалов, който отговаря за социалната заетост и при нужда обслужва възрастните хора.