В похода се включиха гости от Македония - Крива Паланка и Пробищип

Планинари  от Туристическо дружество „Осогово“ - Кюстендил и гости от Македония (Крива Паланка и Пробищип) и тази година изкачиха най-високия връх на България и Балканския полуостров - Мусала (2925,4 м.н.в.) в планината Рила. Следващият ден посетиха природния феномен Черната скала край курорта Боровец и екопътеката Бели Искър край едноименното село. 
Първият ден от двудневната екскурзия бе посветен на изкачването на връх Мусала. Групата от над 60 туристи с малки почивки на хижа „Мусала“, Алековото езеро и Леденото езеро изкачиха върха. Името на върха е останало от времето на Османското владичество. Според някои схващания то произлиза от арабското „мус Аллах“ – „пътят към Бога“ или „място близо до Бога“, „място за молитва“, „молитвен връх“. „Мусалла“ също се нарича и камъкът, върху който се полагат покойниците в джамията. Според други виждания произходът на името е от арабското „Мусалат“, означаващо „доминиращ“, „господстващ“. От  1950 г. до 1962 г  върхът  е носил името Сталин. По-висок е с 8 м от връх Митикас в планината Олимп (Гърция) и с 11 м. от връх Вихрен в планината Пирин.През лятото върха се посещава от много туристи от целия свят и опашката за снимки на пирамидата на върха и за печати в метеорологичната станция на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН е огромна.
Завръщането  към лифта на Ястребец завърши с инцидент.  На пътя между хижа „Мусала“ и лифта жена от македонските гости си счупи крак. За късмет точно в този момент на пътя се появи с джип Павел Шаклев, човекът, стопанисващ стара хижа „Мусала“. Оставаше много малко време до затварянето на кабинката и носейки я на ръце и  с помощта на присъединили се за помощ велосипедисти с колело, стигнаха до лифта.
.За следващия ден туристите бяха предвидили два по-леки прехода. Първият от тях бе около 5 км  до природната забележителност Черната скала. Намира се над началото на р.Марица, до курорт Боровец. Мястото е обявено през 1974 г. за природна забележителност. Името на скалата се свързва с това, че от атмосферното влияние била почерняла. Представлява висока скала над река Марица, в близост до нейните извори. От нея се разкрива страховит изглед към съседните поли на планината Рила и долината на река Марица. Скалата е с доста мрачна слава. Разказват, че е била използвана, като инструмент за терор и насилие още по време на османското владичество. Има сведения, че преди и след 9 септември 1944 г. там са намерили смъртта си десетки неудобни на тогавашната власт хора от съседните села. На скалата има поставен метален кръст в памет на жертвите.
Вторият за деня предвиден преход бе по екопътека "Бели Искър" до едноименното село, на 9 километра от  Самоков. Пътеката се намира точно на границата на Национален парк Рила. В началото на пътеката има паркинг. Дължината й е около 7,5 км и се изминава за между 2 и 3 часа. Денивелацията е 300 м, лесно достъпна е, а местата за отдих и барбекюта изобилстват. По протежение на пътеката има изградени осем големи и пет малки моста, като всеки има име. Най-дългият от тях е мост 4, както се разбира и от името му – "Дългия". Точно срещу първия мост се намира местността Орлови скали, с най-висока точка връх Соколец (2021 м.н.в.). След мост 6 срещу са скалните местности Самоковище и Виднище. Между мост №7 и мост №8 има заслон, оборудван с пейки за сядане и е изградено място за отдих пред него. Обособени са още пет места за отдих - Езерото, Камъка, Средорек, Здравец и Къщата. На подходящи места между мостовете са поставени информационни табели, разказващи за съответната местност, както и за различните елементи на природата, които могат да се видят в природата по пътеката - водата, скалите, животните и растенията.
След края на прехода удовлетворените туристи  поеха с автобуса обратния път към Кюстендил.