Световният рекорд е български - през 1980 г. Атанас Латев от Батак вади екземпляр 11,2 кг

Световният рекорд е български - през 1980 г. Атанас Латев от Батак вади екземпляр 11,2 кг и дължина 87 см. Има майсторлък, но преди всичко е късмет, казва запаленият рибар.

Колко тежи най-голямата пъстърва в Югозападна България? Този въпрос от седмица си задават запалените рибари, след като стана ясно, че техен колега от Дупница май е поставил световен рекорд.

На въдицата на Константин Чомаков се хвана пъстърва с тегло 14,3 кг., пише в."24 часа". Със сигурност поне за България бизнесменът, който се занимава с търговия, е късметлията, на когото стотици риболовци завиждат благородно. От години е запален рибар, като купува всякакви такъми - лодки, въдици и какво ли не оборудване за успешен улов. Сигурно е вложил близо 25 хил. лева в оборудване, за да може да практикува хобито си.

Късметът го споходил на 16 юни около 20 ч вечерта, когато излязъл с лодката си в един от ръкавите на яз. “Дяково”. Водоемът се намира на 15 км от Дупница. Той е с формата на длан и 4 основни ръкава. Най-посещаван е Кременишкият ръкав, наречен на близкото село. До него достъпът е най-лесен.

Чомаков усетил на въдицата огромната риба и близо 20 минути се борил с нея, докато я измъкне. Отказва да разкаже повече подробности около рекордния улов. Не иска да се шуми за постижението му, защото е разочарован от негативните коментари, появили се в социалните мрежи за него.

“Изпитах такова удоволствие, но не можах дълго да се радвам. Срещу мен се изсипаха много обиди, когато се разбра, че съм хванал голямата риба”, каза Чомаков.

Съжалил, че се е похвалил и се зарича повече нищо да не казва на медиите, защото предизвиква злостни коментари, които го засягат и натъжават. Когато измъкнал пъстървата, въобще не се и замислил, че е възможно тя да е рекордьор. Все пак я претеглил и установил, че е 14,3 кг. Едва след като я разрязал на парчета и прибрал във фризера, разбрал, че всъщност признатият официално световен рекорд за този вид риба е 11,2 кг. Радостта и удоволствието от огромния улов продължили за кратко. Ядосал се, когато прочел, че го упрекват, защото я нарязал и прибрал в хладилника. “Та аз дори не ям риба, въпреки че от години ходя на риболов”, каза Чомаков. Съпругата му също потвърди, че мъжът ѝ рядко опитва от това, което е наловил. Обикновено се събирали с приятели, за да ги почерпят. Вероятно и сега така ще направят.

Чомаков отговаря и на друг укор, че не е пуснал обратно във водата хищната риба. “Тя умря

много бързо. Пъстървата обича много кислород и заради това не остава дълго време жива”, казва рибарят. Имал и видеоклип от самата акция по изваждането на рибата от язовира. Не е очаквал на въдицата му да се закачи такъв гигант. Казва, че си има майсторлък при риболова, но преди всичко е имал късмет в този момент.

Макар да няма някаква официална класация за най-голяма риба, смята се, че досегашният световен рекорд за пъстърва е български от 1980 г. Тогава в яз. “Голям Беглик”, който в онези години се е казвал “Васил Коларов”, Атанас Латев от Батак вади пъстърва с тегло 11,2 кг и дълга 87 см. След това тя е била препарирана. Показана е на Световно ловно изложение в Пловдив, където е призната за световен рекорд. В рибарските форуми се твърди, че 36 кг е най-голямата балканска пъстърва в света, уловена от езерото Хейс в САЩ, но рекордът не е официално документиран.

През 1958 г. пък в яз. “Локве” в Хърватия е извадена пъстърва с тегло 25,5 кг и дължина 124 см. Тя се смята за най-голямата, документирана на снимка.

От река в Мичиган преди 7 г. е уловена пъстърва, тежаща 18,8 кг. Има и други съобщения за големи пъстърви на куките на въдичарите.

Във Франция била хваната такава с тегло 15,8 кг. Дъгова пъстърва с тегло 20,6 кг е хващана в езеро в Канада, а друга от този вид - в Аляска през 1970 г. с тегло 20,45 кг.

“Разбрахме от медиите за рекордно голямата риба, уловена в язовира, и също ни стана много интересно. Рибарят обаче не се е похвалил при нас, не е и негово задължение да го прави. По закон уловът става собственост на човека, който го е направил”, каза Юри Цеков, главен инспектор в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) в Кюстендил.

Яз. “Дяково” е собственост на “Напоителни системи”, но за рибата в него отговаря ИАРА. Цялата му площ е от около 2000 дка. Има формата на длан с четири ръкава. Въдичарите ги знаят като Кременишки ръкав, Втори ръкав, Среден и Софийски. “Любителският риболов е разрешен само в ръкавите. Не се изисква някакво специално разрешително. Достатъчен е редовно заверен билет, който важи за всички обекти в страната, и, разбира се, да се спазват забраните за риболов през различни размножителни периоди от годината. Разрешен е само с до 3 броя въдици на човек”, допълни експертът в ИАРА. Казва, че в “Дяково” е зарибявано с шаран, бял амур и толстолоб през 2009 г. Въпреки това обаче се срещат още костур, червеноперка, каракуда, а напоследък са се появили и щуки. Не знае да е зарибяван с пъстърва поне от 2001 г. В язовира обаче се влива река Отовица, която идва от Рила. Тя е пъстървова река и се предполага, че оттам този вид риба идва във водоема. “Досега сме разбирали за уловени големи каракуди, но за такъв трофеен екземпляр за първи път научихме. Ние не правим някакви захранки. Рибата използва естествената храна във водоема, а пъстървата е хищник, така че си намира ядене”, допълни Цеков.