Пети финал в Италия в турнира за КЕШ/ШЛ завършва с дузпи

..."Атлети...Атлети". Това е обичайната увертюра на мощния и прекрасен хор на феновете на Атлетико(Мадрид). Преди да започнат да пеят песни за любов и болка свързани със своя клуб.

Само човек, който не усеща футбола, не може да хареса невероятната публика на Атлетико, която бе заела трибуната вдясно зад вратата на "Сан Сиро". Лявата бе за феновете на Реал.

Както всяка година, финалът на Шампионската лига имаше своя сценарии преди да започне двубоят. Този път в центъра на терена на пиано се появи Алиша Кийс. В такт с музиката из терена се разпръскваше в определен ритъм танцьорската маса. След това великият глас на Андреа Бочели съвсем подгря подобаващо това, което щеше да се случи чак до дузпите.

Между другото, Италия вярна на традицията предостави нов мач от КЕШ/ШЛ,който завърши с изпълнение на наказателни удари. Първият изобщо от началото на турнира,  който завърши с

дузпи бе точно в Италия. На финала между Рома и Ливърпул през 1984 завършил 1:1 в редовното време,а след дузпите ликува Ливърпул с 4:2. След това, заедно с финала между Реал и Атлетико се получиха още четири финала с дузпи на Апенините.

Преди да излязат играчите на терена двете публики показаха невероятна цветна хореография. Феновете на Атлетико направиха червено-бяла феерия. А тези на Реал сякаш бяха разпръснали хиляди цветя в лилаво и бяло.

Преситени, откъм титли, феновете на Реал отвръщаха,при това не толкова гласно,в трудни за Реал моменти. А те, в този мач не бяха никак малко. Публиката на Атлетико бе феноменална. Сякаш мощен църковен хор припяваше гласовито тържествени псалми.

Въобще Атлетико се превърна в красиво губещата Холандия. Ако приемем сравнението между най-големия турнир на клубовете - КЕШ/ШЛ и най-големият на държавите - световното първенство, то и Атлетико и Холандия имат по три драматично изгубени финала. "Дюшекчиите" през 1974 от Байерн, и през 2014 и 2016 от Реал (Мадрид). Холандия през 1974 от Германия, през 1978 от Аржентина и през 2010 от Испания.

И трите пъти финалите на Атлетико бяха изгубени, кой от кой по драматично. Гол на Шварценбек в последната минута на продълженията при 1:0 за Атлетико отряза мечтите на "дющкчиите" през 1974. По онова време не се изпълняваха дузпи и в преиграването Байерн взе своята първа КЕШ след победа с 4:0. През 2014 Реал изравни чрез Серхио Рамос в самия край на редовното време на мача и след продълженията срещата завърши 4:1 за Реал. Сега, през 2016 сагата на този мадридски дуел продължи там откъдето завърши в редовното време в Лисабон. Само, че този път голът на Серхио Рамос на Сан Сиро си бе от "малка" засада. Драмата тепърва започваше. Талантливия френски национал Антоан Гризман прати топката в напречната греда от дузпа в началото на второто полувреме. Но Чоло Симеоне, който е цар на смените бе пуснал веднага след почивката  белгийският национал Яник Караско, който със зверски шут изравни десетина минути преди края и хвърли в делириум привържениците на Атлетико и по-голямата част от футболните фенове  по света.

Зинедин Зидан спечели по три различни начина Шампионската лига. През 2002 като играч на Реал, през 2014 като помощник-треньор на Анчелоти и сега за 11-ата като старши треньор. Направи обаче погрешни смени като извади Бензема и Крос. Но спечели на дузпената рулетка след като Хуанфран прати топката долу в десния страничен стълб на вратата на Навас.

От централната трибуна от високо се виждаше как няколко метра по-долу играчът на мача и капитан на Реал Серхио  Рамос вдигна триумфиращо купата с големите ушички, която очевидно въпреки неубедителни игри понякога, винаги ще се усмихва на Реал. Така е още от началото през 1956, когато "белия балет" дръпна като я взе пет поредни пъти.

Когато играчите на Реал слязоха на терена за обща снимка, отнякъде се появи синчето на Марсело, което в радостен транс взе да се въргаля по центъра на терена. Баща му естествено свали от врата си златния медал и го сложи на вратлето на сина си. Играчите на Реал отидоха на трибуната пред своите възторжени фенове облечени във фланелки с номер 11. А именно в чест на единадесетата, която взеха.
Кристиано пак обра най-тържествените мигове. Подобно на финала през 2014 и сега по време на мача не бе на най-високото ниво на класата си. Както Бейл да речем. Но и в Лисабон и сега Кристиано сложи крайната точка от дузпи. Преди две години в продълженията дузпата му съвсем не бе решаваща. Докато сега един пропуск при изпълнението на наказателните удари можеше да го прати в историята сред големите футболисти, които са пропускали дузпи. И не се знаеше какви ще са последствията. Сега имаше и  извинение защо действително си личеше как по терена се движеше мъчително заради контузията. Но Зидан рискува да го остави докрая заради самото името Роналдо. В крайна сметка вкара дузпата, даде победата и в негов нарцистичен стил си свали фланелката и се изгуби сред приветстващата го тълпа от фенове.

А ако влезлият в края на мача тъмнокож футболист Парти бе подал на време при контра за Атлетико дали партито за Атлетико нямаше да е пълно. Но след като говорим с ако, тогава трябва да се припомни и пропуска на Бензема и Реал щеше да спечели рутинно,а не след подобна дузпена драма...

От другата страна страхотния Антоан Гризман вкара ,при това първата си дузпа при рулетката на наказателните удари,но тя не компенсира изпуснатата в редовното време, която, ако бе вкарана, можеше да даде друг ход на мача. Ако Франция стигне финал на европейското в Париж на 10 юли и получи прави но дузпа не е ясно дали Дидие Дешан ще му даде да изпълнява наказателния удар. Но това е само хипотеза.

Междувременно феновете на Атлетико се отърсиха от шока,че техния тим бе по-добър,но този път изгуби на рулетката с дузпи, и започнаха отново да пеят. Все така мощно и възторжено.

Съвсем нормално, след такъв мач нямаше как да се спи през нощта. Това е магията започнала от Купата на европейските шампиони и продължаваща през Шампионската лига...


Статистика на мача:

Реал - Атлетико 1:1 в ред.време,5:3 при дузпите,общ резултат 6:4

Стадион "Сан Сиро" 71 500 зрители

Съдия:Марс Клатенбърг(Англия)

Реал(М): Навас, Карвахал (52-Данило), Пепе, Серхио Рамос, Марсело, Кроос(72-Иско), Каземиро, Модрич, Бейл, Роналдо, Бензема(77-Лукас Васкес)

Атлетико(М): Облак, Хуанфран, Савич, Годин,Филипе Луис (109-Ернандес),Саул, Габи,А.Фернандес(46-Караско),Коке(116-Парти), Ф.Торес, Гризман


Жълти картони: Навас, Пепе,Карвахал, Рамос, Каземиро,Данило (Реал)
Ф.Торес,Габи(Атлетико)

Голмайстори: 1:0 Рамос(15), 1:1 Караско (79)




Финали за КЕШ/ШЛ в Италия завършили с дузпи:

30 май 1984,Рим,Олимписки стадион
Рома - Ливърпул 1:1 в ред.време,2:4 при дузпите

29 май 1991, Бари,Сан Никола
Цървена звезда - Марсилия 0:0 в ред.време, 5:3 при дузпите


22 май 1996,Рим, Олимпийски стадион

Аякс - Ювентус 1:1 в ред.време, 2:4 при дузпите


23 май,2001,Милано,Сан Сиро

Байерн - Валенсия 1:1 в ред.време 5:4 при дузпите

28 май 2016,Милано,Сан Сиро

Реал(М) - Атлетико(М) 1:1 в ред.време 5:3 при дузпите