Северозападните пещери "откриха" кюстендилски туристи

Екскурзията им започна от Златна Панега и завърши във Враца

Пещерите на Северозападна България“ – така нарекоха поредната си екскурзия туристите от ТД „Осогово“, гр. Кюстендил.
"Разходката ни започна от карстовият извор Глава Панега', разказва Силвия Михова-секретар на туристическото дружество.

'Пещерата беше наводнена и това ни попречи да я преминем. Реката води началото си от карстовия извор Глава Панега, намиращ се в карстовия каньон Котлен. Изворът представлява огромна водна маса и е един от най - големите у нас. В миналото хората вярвали, че водата е лековита и за това днес старите хора разказват много легенди: стичали се много хора от цяла България -болни и недъгави, за да се потопят в лечебния извор и да получат облекчение. От благодарност хората построили храм на бог Асклепий –бог от древногръцката митология, бог-лечител, покровител на медицината.
Реката която води началото си от извора, хората нарекли на името на дъщерята на бог Асклепий - Панака. С течение на годините името й се изменило на Панега. От къде обаче този божествен извор черпи водите си? Много легенди е създала народната фантазия. Според някои предания от Охридското езеро, според други от Рилските езера.

Една от тях гласи следното: Пасъл волен овчар стадото си в Рила планина, близо до едно от Рилските езера. Един ден той хвърлил кривака си по една непослушна овца, но кривакът му паднал в езерото и изчезнал. Беден и самотен бил овчарят и всичко спечелено в злато турял в кривака за стари години. Загубил цялото си имане, отчаял се, заскитал се той немил-недраг и така попаднал при извора на Глава Панега. Там той видял своя кривак и узнал, че водата е донесла изгубеното му щастие. Така прибавил към името на реката „златна” и станало днешното Златна Панега.

И все пак каква е истината? Изворът е карстов и се смята, че черпи водите си по подземни пещери от река Вит. Леководолази, изследователи правят гмуркане в извора и достигат 32 м. дълбочина. Пещерата е тъмна, но е малка и суха, което я прави лесно проходима. След срещата с мрака в красивата пещера, на другият й край, само на два метра от отвора й, е карстовият извор на Глава Панега. Натъкваме се на мощен подводен фонтан, бликащ от гърлото на извора, което се намира на дълбочина от 18 м. Гледката е впечатляваща. Изворът формира две езера. Те са изключително красиви не само със млечно синьозелените си води, но и със красивите нежно бели цветове на водните лилии, зелените стъбла на тръстиките и водораслите, високите тополи и плачещи върби, с които са обрасли бреговете им.
Гeoпapĸ „Иcĸъp – Πaнeгa“ изглeждaшe мнoгo ĸpacивo мяcтo зa paзxoдĸa, интepecнo c мнoжecтвoтo cĸaлни фopми, peĸaтa и мocтчeтaтa. Зa cъжaлeниe ycпяxмe дa видим cъвceм мaлĸa чacт oт пapĸa, тъй ĸaтo гoлямa чacт oт пътeĸитe бяxa зaляти oт пpидoшлaтa peĸa в cлeдвиe нa дългитe вaлeжи.
Знаем, че карстът е запазената марка на Карлуково, а едно от най-впечатляващите му проявления са пещерите. Именно на там се отправихме, за да се насладим на една от най-голямите атракции за нашата екскурзия - пещерата Проходна или „Очите на Бога“, както я наричат още. Пещерата всъщност представлява естествен скален мост, като има два входа така, че при разходката влизаш от единия вход и излизаш от другия.

Пещерата впечатлява с двете огромни дупки на тавана в средата, причинени от ерозията, през които по чудноват начин навлизат слънчевите лъчи. Отражението им върху стената прилича на очи, от тук и името „Очите на Бога“, или също Окната. Мястото е много магнетично и красиво. Естествено правим множество снимки на „Очите“ и тяхното отражение, за да хванем най-якия кадър. Излизайки от другия вход попадаме на приятна пътечка. Решаваме вместо да се върнем обратно да поемем по нея.

Тя се вие сред зеленина и скали. По външните склонове на пещерата виждаме и търсачите на силни усещания - катерачите, които умело и обезопасени с въжета щурмуват скалите. За кратка почивка решаваме да поседнем на платото, за да се полюбуваме на пейзажа. Пред нас наистина се открива прекрасна гледка само за снимка - величествена скала, на която е кацнал Пещерния дом - една странна постройка във формата на прилеп, буините води на река Искър и до нея влакова линия, по която тъкмо минава пътнически влак. Е как да не го снимаш това!
Каньона „Задънен дол“ е наистина задънено място, който се отваря към коритото на река Искър. Постепенно обаче, долът се всича все повече и повече в скалите, стените му се издигат и след един висок каменен праг в най-долната част, височината им достига няколко десетки метра. В дола са разположени Задъненка - една от най-дългите пещери в Карлуковския карстов район и Контрабаса - една от най-красивите. Там са също и Овнарската пещера, която има вход с доста впечатляващи размери. Мястото е живописно, красиво и интересно - дори и без да "броим" пещерите. В дола е изградена и екопътека, но нейното състояние не беше много добро - мостчетата бяха здрави, но част от парапетите при някои слизания имат нужда от подсилване.
На връщане към пещерният дом пътeчĸaтa ни отведе до сĸaлния мaнacтиp „Cвeтa Мapинa“. Хoдeнeтo до него cтaвa мнoгo интepecнo, тъй ĸaтo пътeĸaтa нa мecтa ce гyби, минaвa пo cĸaлитe, a ĸъдeтo я имa e мнoгo тяcнa, тyĸ-тaм cтpъмнa. Xyбaвoтo e, чe имa мeтaлнo въжe зa oпopa, здpaвo пpиxвaнaтo в cĸaлитe. Ha мecтaтa, ĸъдeтo пътeчĸaтa cъвceм пpeĸъcвa или пъĸ имa peзĸи cĸoĸoвe, имa cлoжeни мaлĸи, нo мнoгo cтaбилни мeтaлни cтълби. He e чaĸ тoлĸoвa „xapд“ тypизъм, нo e интepecнo. Maлĸo пpeди мaнacтиpa имa eднo дъpвeнo мocтчe. Cлeд нeгo ce oтĸpивa и caмият мaнacтиp. Maнacтиpът ce cъcтoи oт цъpĸвa и мaлъĸ двop. Пocтpoeнa пpeз 14-и вeĸ и cпopeд ĸpaтĸaтa иcтopичecĸa cпpaвĸa, зaлeпeнa дo вxoдa й ce cмятa зa yниĸaлeн пaмeтниĸ нa Бългapcĸoтo cpeднoвeĸoвиe. Билa oбитaвaнa oт мoнacи – иcиxacти.
Новооткритата за посетители пещера Венеца бе първата ни отбивка за вторият ни ден. Намира се до с. Орешец. За съжаление, въпреки че имахме резерващия за посещение от преди 2 месеца, бяхме посрещнати по много скандален начин. Заради закъсението ни от 20 минути, разбира се по уважителни за нас причини /лошите пътища/ бяхме наказани. Не ни пуснаха осветлението в пещерата. С наши фенерчета и припряните крясъци на младата екскурзоводка криво ляво преминахме през нея. Иначе пещерата е найстина изключително красива и богата на образувания. Разочаровани от контрастите – красотата на природата и лошото отношение на екскурзовода, което е недопустимо за новооткрит обект се питахме какво ще видим около Белоградчик?
На входа на града ни чакаше усмихнат нашия екскурзовод - Емил Цанков. И ето, изненадите ни започнаха. Белоградчик е град, който съчетава антична, средновековна и съвременна история с красива природа и множество вдъхновяващи изгледи. Става дума за толкова много места, че една седмица не стига. Неправилно е разбирането, че щом сте били на Калето и в Магура, сте видели всичко и няма за какво повече да идвате – скалите се разпростират на около 100 км2, а около тях има още много интересни и красиви места. А много зависи и кой ще Ви го е покаже – възможно е да сте били тук и да сте видели, но да не сте чули най -интересното. Нашата група имаше големият късмет и точното попъдение.
Първо отидохме до скалното светилище Чачин камък, разположено на изток над града. Извисена скална площадка с огромен панорамен изглед - един от най-хубавите наоколо. В скалите има изсечени ритуални кладенци, единият от които с утробна форма, както и различни петроглифи. Увлекателната беседа на Емил Цанков ни запозна с еднаквостта на ред символи от Чачин камък и Магура, както и на нарочната форма на стар обреден гроб. Разказа ни за значението на символите и тяхната употреба в светилището и в Магура. Анализирахме ред сцени от пещера Магура, сред които на сцената с прераждането, която разкрива технологията за създаване на цар, а след това направихме и аналогия с по-късните тракийски обреди за посвещаване на царете. Разясни ни нагледно как са използвани утробната щерна и обредният гроб, както и за какво е служело светилището Чачин камък.
Мегалитната двуетажна пещера Лепеница бе следващото място, към което се отправихме. Пещерата Лепеница е уникална със своите два открити етажа. Това се дължи на изкуственото й оформяне. Така е придадена удивително правилната форма на свода на втория етаж.
Беседата включи представяне на особеностите на пещерата, звуковите ефекти, астрономически наблюдения, медитативни качества, история и находки, легендата за пребиваването на основателя на Богомилството Боян Мага, както и връзки с други скални светилища от района.
Силно препоръчваме походът до Лепеница, на тези, които все още не са я посетили, защото мястото наистина е уникално. Впечатляващи гледки, звукови ефекти, богата история, възможност за организиране на пикник и занимания.

Белогрдачишките скали са известни основно с това - скалните образи. И наистина ги има в изобилие, още повече, че винаги сме прави в това, което виждаме. Те са толкова много и са разпръснати на толкова голяма площ, че още никой не ги е виждал всичките. Изумителните каменни склуптури са изваяни в продължение на около 40 млн. години. Въздействието им се дължи на червения цвят на пясъчниците, наслоени някога на дъното на огромно море. С фантастичните очертания – фигури на хора, замъци и животни – те ни пренасят в един приказен свят. Където и да застанеш, накъдето и да погледнеш- все скали, извисени от дълбините на страховити пропасти, разнообразни и примамливи, в които всеки може да различи според богатството на фантазията си нови фигури.
За съжаление разходката ни беше към своя край и трябваше да се разделим с нашият екскурзовод. С обещания за следващи срещи нашата група потегли към град Враца.
Третият ден от нашата екскурзия започна с посещение на пещера Леденика. Тя се слави с едни от най-красивите формирования, като „Проходът на грешниците“ и „Езерото на желанията“. Езерото е дълбоко не повече от 0.50 см. – синтрово езеро, което според поверията, „изпълнява желания“ на всеки потопил ръката си в него. В пещерата се намира най-популярната зала на Балканите – „Концертната зала“. Тя е огромна и името и идва заради невероятната акустика, в която Врачанската филхармония често изпълнява симфонични концерти. Нашата група също изпя две песни и се наслади на невероятната и акустика.
А ето, вече сме на Божия мост. Трудно човек може да остане безразличен към цялата величествена картина, която се откроява пред очите му, когато посети Божият мост. Това е уникална природна забележителност. Каменното чудо е образувано в продължение на много, много години от река Лиляшка, която си е пропрявала път през варовиковите скали и е изваяла този впечатляващ феномен. Мостът се състои от огромни каменни сводове и дебели и мощни колони, оформящи обширни зали, в които навлиза слънчева светлина. Той има височина към 20 метра и е широк около 25 метра. Точно под него се намира един истински лабиринт от малки пещери, чиято общо дължина е 100 метра.
Чувствата, които се надигат у всеки, когато си там, са преклонение и възхищение към уникалните способностите на природата и приказния рай, който е създала тук, на земята. В миналото Божият мост е представлявал всъщност пещера, но под въздействието на природните сили високите й тавани се срутват частично. Мостът е обявен за защитена природна забележителност през 1964 година с цел да се опази непокътнато това невероятно и безценно богатство. Съвсем близо са разкрити останките от древна крепост, простираща се край местността Борованска могила и датираща още от римско време.
Уникално е! Просто те побиват тръпки и изпитваш непознато за ежедневието усещане! Посетете го! Ще се почувствате по-други!
Достоен завършък на нашата екскурзия бе разходката ни във Враца. Сгушен в Балкана, не случайно мотото на града е „Град като Балкана – древен и млад”. Историческият музей пази разнообразие от находки и експонати от античността и Средновековието. Разхождахме се в тишината и разглеждахме – чистите улички, музейте, 13 метровата кула на Месчиите. Старинни сгради, чистота, паметници и статуи, кокетни кафенета, романтични ресторантчета, Гледаш, снимаш, радваш се.
В края на нашето приключение се почувствахме не изморени, а напротив – заредени с енергия от приятните емоции, допулва още Силвия Михова.



Снимка на Деня

Красотата на парк "Кайлъка"