„Пътеки“ е стихосбирка, издадена след години писане на стихотворения, в резултат на което общият им брой е над 80. В поетичната книга има стихове и на дъщерята на Светлана Газилова-Здравка, която от 1990 г. живее във Ванкувър, Канада. Стихотворенията са предимно на битови теми, както и стихове за семейството, за любовта към природата. Художественото оформление на книжката е на внукът на Светлана Ивайло Гогов, който е завършил Художествената академия в София. Светлана и Здравка Газилови се надяват съвсем скоро да издадат и втора стихосбирка с останалата част от стихотворенията си.
Здравка Газилова завършва Математическа гимназия и ВМЕИ-София. Във Ванкувър е активна организаторка на мероприятия за българската общност. Има две деца, а с пристигането си в Канада успешно създава фирма за тийм билдинг. Майка й Светлана е известна сред населението на Разлог като сърдечна, всеотдайна и трудолюбива жена. Тя е майка на две дъщери, баба на четири внуци и четири правнуци. Сред стихотворенията има и представящи любовта към Бога, писани предимно от Здравка. Поради факта, че в момента е в Канада, презентацията на стихосбирката бе представена само от майката Светлана в Дневния център за стари хора в Разлог, където заинтересованите ще могат да си закупят книжката. „Аз бях на 55 години, когато започнах да пиша стихове, дъщеря ми Здравка сега е на тази възраст. Вероятно има първопричина точно сега да се заемем с издаването на стихосбирката и това е явно случайност на съдбата“, каза Светлана на представянето.
80-годишната Светлана споделя, че децата и внуците са истинска гордост за нея. Отгледала ги е сред любов, в едно добро и сплотено семейство. Както обича собствените си деца, казва тя, така обича и братята и сестрите на съпруга си, които са общо 7 деца. Останали рано без майка, тя ги взима под опеката си от с. Скребатно, Гоце Делчев, където са родени.
Не крие, че я натъжава лицемерието на хората, апатията и завистта. От детските години има мил спомен, когато на воля е играела с децата, танцувала и пяла, въпреки трудните години по време на Втората световна война и налагането да се крият от германците.
Светлана Газилова пожелава на всички първо да са добри, да си помагат, както и да няма злоба сред тях, защото животът е кратък и трябва всички ние да го живеем така, че след нас да оставим една чиста пътека.