Плочите от Разлог се определят като изключително ценни за историята на човечеството.

През 1971 – 1972г. в местността „Столоватец” (на около 5 км западно от Разлог) са открити останки от тракийско светилище от края на бронзовата и началото на желязната епоха. Ясно личат руини от зидове, градени от трошен камъни. Там са намерени 3 големи мраморни плочи с релефна украса, свързани с култа към слънцето. Голямата плоча лежала диагонално с лице надолу, тесният и край на югозапад, а широкият – на североизток. На около 2 метра се намирала изчезналата плоча, а на 5-6 метра на северозапад – малката плоча. Плочите от Разлог се определят като изключително ценни за историята на човечеството.
Мраморните плочи от Столоватец са датирани от 2 хил. пр. Хр. Най-вероятно са част от светилище, свързано с разпространения сред траките култ към Слънцето. Този култ, именно през 2 хил. пр. Хр., масово е разпространен в средиземноморския ареал. Особен интерес представлява мъжката фигура с ясно изразен фалос на една от плочите. По този начин е изобразяван един от основните богове на траките, известен с елинското си име Хермес. Характерно за него е, че той е бог на тракийските царе и вождове. Наличието на това изображение свидетелства, че светилището принадлежи на тракийски вожд. Липсва обаче владетелския дом на вожда – неговото укрепление. През 2008 година при археологически обход е открит такъв обект, датиран в същата епоха като светилището. Това е едно от малкото тракийски укрепени места от 2 хил. пр. Хр. достигнал до наши дни. В землището на Разлог са регистрирани осем антични селища /VІІІ в. пр. н.е. – V в./, а в цялата община - 22.  Част от находките са и тракийският меч-ромфея, шест торкви, фибула и др., открити в античен некропол на 2 км източно от града. Днес, в музея в Разлог се съхранява една от плочите с необикновена украса. Втората се помещава в Национален исторически музей – София, а  следите на третата плоча се губят.

Плочите са възстановяват в оригинален размер и шарки и са поставени на зелените площи пред културния дом в Разлог, къдете всеки ще може да се докосне до тяхната история и загадка. Невероятната история на плочите от Столоватец разказва ...

Върху най-високата и издадена част в местността „Столоватец” била нивата на Илия Георгиев Радушин, която приютила ценна плоча. От десетки години, той знаел че под нивата му има голяма плоча с някакви „шарки“ по нея, но не проявявал любопитство да я изкопае. След време един негов съсед решил да извади и прибере плочата. Със или без знанието на собственика плочата била извадена и пренесена в един двор на къща в Разлог. Целта била плочата да бъде натрошена на малки плочи за постилане на двора. В това време я видял един местен културен деец, който успял да я пренесе в музея. Докато плочата се намирала на двора, децата играели върху нея и я драскали, като повтаряли някои от гравираните линии.
Още от пръв поглед личи, че плочата представлява извънредно интересен и старинен паметник, чието проучване ще хвърли светлина върху ранната история на нашите земи.
Плочата представлява голям каменен блок от бял слоист мрамор, вероятно над 1 тон. При дължина 170 см, дебелината на плочата е 13 – 13,5 см. Формата й изглежда естествена. Голямата горна част от лицевата повърхност на плочата се заема от грамаден орнамент, съставен от три основни ивици. Долу върху сравнително малко пространство е изобразена сцена с дребни фигури. Наляво от сцената пространството е чисто, което представлява една от многото загадки на плочата. Ако тя е стояла изправена (което е вероятно), налице е характерната за древната критска и микенска култура стилова особеност: камъкът стъпва на земята с по-тесния си край, докато горе завършва с по-широк край.
Наляво от първата отвесна ивица се разполага втората. И тя е съставена от тройно лентов сноп, който меандрово се навива и развива последователно в четири спирали. Третата отвесна ивица, която е съвсем наляво, представлява също, както и първата, ивица орнамент, получен от спиралното навиване и развиване на дву- и трилентови снопове съобразно със схемата на известния микенски мрежест спирален орнамент от каменния плафон на малката погребална камера в Орхоменос. Корените на този сложен орнамент отиват в дълбока древност, както това виждаме от неговите египетски паралели.
Общото разположение на трите основни ивици на орнамента върху плочата предполага симетрично допълване от още две отвесни ивици вдясно от първата, т.е. в пространството извън плочата. Чувството за симетрия далеч не е липсвало на майстора-гравьор. И въпреки, че симетрията е набелязана, той не я е довел до край. Тук се натъкваме на още една озадачаваща особеност на плочата от Разлог. От чисто художествена гледна точка въпреки редица примитивни черти, проличаващи при изпълнение на орнаментацията, не може да не се признае и да не ни удиви художественото съвършенство, с което свободно е балансиран орнаментът в неправилното пространство на плочата. Именно благодарение на това изкусно балансиране зрителят веднага и лесно го разчита и добива впечатление за неговата геометрична хармония. Само опитен майстор-художник, следващ определена художествена традиция  е в състояние да разреши толкова сполучливо подобна трудна композиционна задача.
В долната, значително по-малка част на плочата, е изобразена магична или митологична сцена. Тя се състои от 6 фигури, но изглежда непълна пак поради набелязаната в нея, но недоведена докрай симетрия. В центъра на тази набелязана симетрия и върху отвесната средна ос на самата плоча е разположено слънце с триъгълни лъчи. То не е гравирано, а е вдлъбнато. Същото се отнася и за лъчите. Под него и от двете му страни е разположено огънато тяло на чудовищна змия, с глава и откъм опашката. Надясно от змията и почти до самия ръб на плочата ясно се очертава фигурата на един човек – стрелец в профил. В ръцете си той държи натегнат лък, с който очевидно стреля в отворената част на дясната змийска глава. Човекът не е много разкрачен, но все пак в него се чувствува известен малък устрем напред. Буди интерес сред изследователите изобразяването на човека в „полово възбудено състояние, като фалосът се подава иззад левия крак нагоре“. (из Тано Танев-художник, „Плоча от Разлог“)