Магистратите спряха делото за несъстоятелността на банката и поискаха да се обявят за противоконституционни две законови нормиМагистратите спряха делото за несъстоятелността на банката и поискаха да се обявят за противоконституционни две законови норми

Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) е спрял производството по делото за несъстоятелността на КТБ и е внесъл в Конституционния съд (КС) искане за обявяване на противоконституционност на две норми от Закона за банковата несъстоятелност, съобщиха вчера от съда. Магистратите искат да бъде обявен за противоконституционен текст от разпоредба, според която право на жалба имат квесторите или временните синдици на банката и Централната банка, а право на протест - прокурорът. Този текст ограничавал правото на жалба на акционерите в банката, въпреки че те притежават над 5% от капитала и са страни в дело за фалит. Същото се отнася и за Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
Върховните магистрати искат да бъде обявена за противоконституционна и разпоредбата от Закона за банковата несъстоятелност, според която банката, за която се иска откриване на производство по несъстоятелност, се представлява по делото от назначените от Централната банка квестори, временни синдици или упълномощени от тях лица. Съдебният състав е оставил без уважение исканията за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по делото за КТБ и е спрял производството по делото. От съда обаче поясняват, че спирането на производството пред касационната инстанция не се отразява на развитието на производството по несъстоятелност на КТБ. То трябва да продължи с оглед на правилото за незабавно изпълнение на решение на Софийския градски съд, както и съобразно определената с решение на Софийския апелативен съд начална дата на неплатежоспособността - 20 юни 2014 година. Определението не подлежи на обжалване.
Решението на ВКС е по повод внесени частни жалби от изпълнителните директори на банката и от "Бромак" ЕООД (мажоритарен акционер, срещу тези части на решението на Софийския апелативен съд, с които техните жалби са оставени без разглеждане като недопустими.
Ето и мотивите за определението на магистратите, цитирани от БГНЕС:
ВКС спря производството по делото за несъстоятелността на КТБ и внесе в КС искане за обявяване на противоконституционност на две норми от Закона за банковата несъстоятелност
С определение № 4/11.01.2016 г., постановено по търговско дело № 3343/2015 г., тричленен състав на Върховния касационен съд остави без уважение исканията за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. ВКС спря производство по делото и внесе искане до Конституционния съд на Република България за:
- обявяване за противоконституционна на разпоредбата на чл. 16, ал. 1, изр. 3 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН): "Право на жалба имат квесторите или временните синдици на банката и Централната банка, а право на протест - прокурорът", поради противоречие с чл. 122, ал. 1, във връзка с чл. 117, ал. 1, чл. 121, ал. 1 и чл. 56 и чл. 4, ал. 1 от Конституцията на Република България и противоречие с чл. 121, ал. 1, във връзка с чл. 117, ал. 1, чл. 122, ал. 1 и чл. 56 и чл. 4, ал. 1 от Конституцията, както и за установяване несъответствието на същата разпоредба с чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи;
- обявяване на разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност: "Банката, за която се иска откриване на производство по несъстоятелност, се представлява по делото от назначените от Централната банка квестори или от назначените по реда на чл. 12, ал. 1, т. 2 временни синдици или от упълномощени от тях лица", поради противоречие с чл. 122, ал. 1, във връзка чл.117, ал. 1, чл. 121, ал. 1 и чл. 56 и чл. 4, ал. 1 от Конституцията на Република България и противоречие с чл. 121, ал. 1, във връзка с чл. 117, ал. 1, чл. 122, ал. 1 и чл. 56 и чл. 4, ал. 1 от Конституцията, както и за установяване несъответствието на същата разпоредба с чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Съставът на ВКС приема, че доколкото не е налице възможност разпоредбата на правото на ЕС, от която жалбоподателите извеждат подлежащите на защита свои права - чл. 72 от Директива 2013/36/ЕС/, да се приложи към обстоятелствата по конкретния спор относно допустимостта на въззивните им жалби срещу решението от 22.04.2015 г. по т. д. №7549/2014 г. на Софийския градски съд, то изходът на производството по подадените от тях частни жалби срещу отказа на Софийския апелативен съд да разгледа въззивните им жалби не е обусловен от тълкуването на същата разпоредба от Съда на ЕС. По тези съображения исканията на частните жалбоподатели за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС следва да бъдат оставени без уважение.
В мотивите на съдебното определение пише: "Независимо от това, че не са налице предпоставки да бъде сезиран Съдът на ЕС с искане за тълкуване на разпоредбата на чл. 72 от Директива 2013/36/ЕС, настоящият състав на ВКС следва да съобрази съответствието на приложимите норми на чл. 11, ал. 3 от ЗБН и чл. 16, ал. 1, предл. 3 от ЗБН с Конституцията на Република България и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), с оглед изразените от страните оплаквания за нарушаване на правото им на защита в процеса. От друга страна, дори и в случаите, в които правото на ЕС не намира директно приложение (в случая съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Директива 2001/24/ЕО е приложимо националното право в областта на банковата несъстоятелност), държавите членки следва да приложат релевантното национално право, като го тълкуват съобразно основните принципи на правото на ЕС. При това националният правоприлагащ орган е длъжен, доколкото е възможно, да възприеме такова тълкуване на приложимата национална разпоредба, че тя да се окаже в унисон с правото на ЕС".
Правото на гражданите на ефективни правни средства за защита пред съд е утвърдено в чл. 56, чл. 121 и чл. 122 от Конституцията, в член 6 от ЕКПЧ и в член 47 от Хартата на основните права на ЕС. Съгласно член 56 от основния закон всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. Според нормата на чл. 122, ал. 1 от Конституцията гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса. Съгласно чл. 121, ал. 1 от Конституцията съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес. Съдебната защита по чл. 117, ал. 1 от Конституцията, във връзка с чл. 56 от основния закон се предоставя в случай на нарушаване на права или законни интереси на всяко лице. "Предвидената в нормата на чл. 11, ал. 4 от ЗБН възможност на акционерите, които към датата на отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност са притежавали повече от 5 % от капитала на банката, да встъпят в производството по разглеждане на искането на Централната банка за откриване на производство по несъстоятелност, сочи на законодателна преценка за наличието на интерес от съдебна защита на правата на тези лица в производството по несъстоятелност. Същевременно обаче разпоредбата на чл. 16, ал. 1, изр. 3 от ЗБН чрез изчерпателното изброяване на лицата, имащи право на жалба срещу решенията по чл. 13, ал. 1 и по чл. 14 от ЗБН, лишава встъпилите в производството акционери от правото на жалба. С това се нарушава правото им на защита във всички стадии на процеса съгласно чл. 122, ал. 1 от Конституцията на Република България и принципът на равенство и състезателност в съдебния процес, установен в чл. 121, ал. 1 от Конституцията" - категорични са върховните съдии. Според тях предоставянето на право на обжалване на решението по чл. 13, ал. 1 от ЗБН за откриване на производство по несъстоятелност само на част от страните и ограничаването на това право чрез изключване на встъпилите в производството акционери (както и на Фонда за гарантиране на влоговете в банките) от кръга на легитимираните да обжалват лица води до непропорционалност при упражняване на правото на съдебна защита и като резултат до съществено нарушение на правото на защита на част от участниците в процеса.
"Правото на съдебна защита по чл. 117, ал. 1 от Конституцията на Република България не би следвало да се изразява единствено в участие на лицето, чиито права или интереси биха били нарушени или застрашени, чрез присъствието на негов представител в съдебните заседания по разглеждане на искането на БНБ за откриване на производство по несъстоятелност на банката. Това право изисква предоставяне от съдилищата на ефективна съдебна защита чрез осигуряване на равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес" - пише още в определението на ВКС. Разпоредбите на чл. 11, ал. 3 от ЗБН и чл. 16, ал. 1, предл. 3 от ЗБН водят до ограничение и на правото на съдебна защита на банката. Правото на жалба на банката не е отречено в разпоредбата на чл. 16, ал. 1, изр. 3 от ЗБН, но същото може да се упражни чрез ограничен кръг лица и органи.
Съдебният състав на ВКС не намира основания ограниченията, предвидени в специалния Закон за банковата несъстоятелност чрез нормите за представителство на банката с отнет лиценз и чрез очертаване на кръга на лицата с право на жалба в производството по несъстоятелност, да могат да бъдат обосновани от защитата на специфичен обществен интерес, имащ приоритет пред интересите на лицата, участници в състезателното съдебно производство. Съображенията, изведени от значението на банковата стабилност за икономиката на страната и основани на интересите на вложителите и другите кредитори на банката, не могат да бъдат определящи, доколкото ЗБН предвижда специални процесуални срокове за производството по банкова несъстоятелност, възможност за налагане на предварителни обезпечителни мерки и незабавно действие на решението за откриване на производството по несъстоятелност по правилото на чл. 13, ал. 2 от ЗБН.
По тези съображения съставът на ВКС намира, че с оспорваната разпоредба на чл. 16, ал. 1, изр. 3 от ЗБН, ако се приеме, че същата регламентира ред за упражняване на правото на защита по смисъла на чл. 122, ал. 2 от Конституцията, законодателната уредба съществено нарушава прокламираното право на съдебна защита, без това ограничение да е обосновано от по-висша конституционно защитена ценност. По отношение на акционерите, встъпили в производството по делото по чл. 11, ал. 4 от ЗБН, разпоредбата на чл. 16, ал. 1, изр. 3 от ЗБН ги лишава от право на жалба срещу решението за откриване на производството по несъстоятелност, с което се нарушава правото им на защита във всички стадии на процеса съгласно чл. 122, ал. 1 и на равенство и състезателност в съдебния процес по силата на чл. 121, ал. 1 от Конституцията. По отношение на банката съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 3 и на чл. 16, ал. 1, изр. 3 от ЗБН представителството по делото и правото на жалба се осъществяват от лица и органи, които са зависими в определена степен от другата страна в производството - Централната банка. Лимитирането на представителството на банката и на правото на жалба само до квесторите или временните синдици на банката, лишава представителните й органи от съдебна защита в условията на равенство и състезателност във всички стадии на процеса съгласно чл. 121, ал. 1 и чл. 122, ал. 1 от Конституцията.
Спирането на производството пред ВКС не се отразява на развитието на производството по несъстоятелност на "Корпоративна търговска банка" АД (н.), което следва да продължи с оглед на правилото за незабавно изпълнение на решение № 664/22.04.2015 г. по т. д. №7549/2014 г. на Софийския градски съд, както и съобразно определената с решение № 1443/03.07.2015 г. по т.д.н. № 2216/2015 г. на Софийския апелативен съд начална дата на неплатежоспособността - 20.06.2014 г.