Известни бизнесмени, магистрати, политици и държавната енергетика са правили цесии

Опити за спасяване на ВИП влогове са извършили няколко физически лица и десетки фирми - притежатели на високодоходни депозити във фалиралата КТБ. Сред специалните вложители са бивши политици, бизнесмени, магистрати, както и фирми - титани на българската икономика, като БТК, БЕХ, НЕК, "Булгаргаз", "Булгартабак" и мн. други. Това става ясно от публикувани от синдиците на КТБ Лазар Илиев и Росен Ангелчев данни. Става дума за два от дългоочакваните списъци - с имената на вложителите, които са държали парите си в банката на Цветан Василев по индивидуални договори със специални лихвени привилегии.

В единия списък на 25 страници са подредени всички, които са имали депозити с преференциални лихви в последните 2 години преди поставянето на банката под специален надзор. Другият, който е доста по-кратък, показва кои вложители са успели да прехвърлят на други лица пари в опит да спасят поне част от вземанията си. Това са т.нар. цесии. От публикуваните данни не става ясно обаче най-важното - направени ли са били прихващания след цесиите, дали синдиците са признали сделките и кои операции са атакувани, или ще бъдат оспорвани в съда.

Сред гражданите, посочени в двата списъка, се откроява бившият градски прокурор на София Роман Василев. Той е имал на влог в КТБ 286.5 хил. евро и е сключил договор за цесия за близо 206 хил. евро. Правят впечатление и данните за бившия премиер и екслидер на ДСБ Иван Костов и семейството му. Дъщеря му Мина Костова е прехвърлила 30 хил. лв. от депозит за 213.2 хил. лв. Така вземането й от банката е спаднало под 100 000 евро и е влязло в размера, защитен по Закона за гарантиране на вземанията. Не е ясно обаче дали това е позволило на Костова да си вземе парите от фонда, защото депозитите със специална лихва, дори да са под 100 000 евро, губят законовата защита.

През пролетта обаче прокуратурата образува дело за умишлена безстопанственост срещу бившите квестори на КТБ Елена Костадинчев и Станислав Лютов, защото се оказа, че са преобразували договори със специални лихви в такива със стандартни условия. Един от разпитаните по казуса беше именно Иван Костов, който обясни, че наистина се е отказал от високите лихви по влога си и той е станал стандартен. Според списъка експремиерът е имал на спецдепозит в КТБ 155.8 хил. лв. Той обаче не е извършвал цесии, защото депозитът му е бил превърнат в гарантиран. Другата дъщеря на Костов - Яна Костова, е държала на преференциален влог 115.3 хил. лева.

Най-голямата цесия на физическо лице е извършена от издателя Мартин Златков - за 1.078 млн. евро. А известният италиански бизнесмен Едоардо Миролио е прехвърлил близо 32 млн. лв. Бившата съпруга на бизнесмена Кирил Домусчиев - Ирина, е имала на влог 600 хил. евро, от които е прехвърлила чрез цесия 350 хил. евро.

Сред най-едрите вложители - физически лица в КТБ, се открояват младият строителен бизнесмен Александър Сталийски и известната му приятелката Виолета Сечкова. Сечкова е имала 2 специални депозита - за 6.8 млн. евро и за 7 млн. лв., а Сталийски - един за 13.5 млн. евро. Няма данни те да са извършвали цесии.

Огромна сума е цедирал и бизнесменът Гриша Ганчев през фирмата си "Литекс" АД - 1.1 млн. лв.

Българският енергиен холдинг е в списъка с 2 цесии за около 29 млн. лв. Парите на държавната фирма в КТБ през последните 2 години са били над 500 млн. лв. Не е ясно обаче каква част от тях са били в банката към датата на поставянето на КТБ под специален надзор. Телекомът е имал 9 депозита с привилегировани лихви за общо 128 млн. лв. и е станал страна по 13 договора за цесии. През последните 2 години от живота на КТБ БТК е открила депозити за над 1 млрд. лв. сумарно. Не е ясно какви авоари на компанията са останали блокирани в банката. С много на брой влогове впечатляват "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", НЕК, Летище София, РВД, Държавният спортен тотализатор.

Но отвъд пикантните подробности за персоните и фирмите, които са се радвали на специални условия в КТБ, публикуваните списъци не дават яснота как прехвърлянето на вземания на клиенти на банката влияе на т.нар. маса на несъстоятелността - т.е. дали тези сделки накърняват интересите на всички вложители в банката, които търпеливо чакат да си получат поне част от парите. Преди месеци министърът на финансите Владислав Горанов обяви, че ще бъдат атакувани всички сделки, които нарушават пряко или косвено принципа на равнопоставеност на кредиторите. За това обаче данни от синдиците няма.

През лятото беше приета промяна в Закона за кредитните институции, според която синдиците на банка в несъстоятелност могат да свалят банковата тайна за депозитите и кредитите на фалиралата институция. Предстои синдиците да оповестят договорите за кредити със свързани лица, или т.нар. кухи фирми, които са получавали кредити от банката. Това всъщност е най-съществената информация, защото от нея ще стане ясно кой е източвал банката.

Синдиците на КТБ са допуснали грешка, обяви във "Фейсбук" лидерът на ДСБ Радан Кънев. ДСБ е посочена с депозит за над 1.064 млн. лв. "Току-що направих справка в счетоводството на ДСБ. Сумата, цитирана от синдиците на КТБ, е извлечение към 06.08.2012 г. с произход държавна субсидия. Парите са изразходвани за изборите през 2013 г. и надлежно отчетени пред Сметна палата. Сумата към фалита на КТБ е 48 000 лв., както отдавна съм декларирал публично. Налице е или грандиозна манипулация, или тежка некомпетентност на синдиците. И в двата случая съм потресен, че такива хора събират парите на вложителите и данъкоплатците", коментира Кънев. Казусът е показателен, че данните в списъците трябва да се четат с "две наум", защото показват само колко пари са внесени при сключване на договора, но не и движението по депозитите.