Срещата бе под мотото "Трудът е моята скъпо платена свобода” – мисъл на Любен Гройс

Модул „Памет” или спомени за един от най- големите български режисьори, творили и на благоевградска сцена – Любен Гройс разказаха драматургът, белетрист и преводач Константин Илиев, проф. Елена Баева- създател и ръководител на частния Театрален колеж "Любен Гройс" и съпругата на режисьора Гергана Кофарджиева – Гройс. Какъв бе Любен Гройс, какво го свързва толкова силно с Благоевград разбрахме днес. На Камерната сцена на Драматичен театър „Никола Вапцаров” се запознахме с режисьора през погледа на неговите близки приятели, последователи и любими хора.

Територията за млад театър „ТАРА-РА-БУМБИЯ” ни представи „Трудът е моята скъпо платена свобода” –  мисъл на Любен Гройс, взета от двутомника с част от неговия архив, издаден 20 години след ранната му смърт. Като всяка сериозна личност, Гройс изгражда сам своята истинска творческа биография, която в най-чист вид е заключена в неговия архив, в неговото непреходно наследство. Тезата му за вечно живия театър, който осмисля днешните проблеми чрез непреходното изкуство, многостранната му надареност, която е в синхрон със синтетизма на театъра, ни кара да разберем, че пред нас е един голям Артист, който със силата на таланта си ни дава пример как се е реализирал въпреки всичко. Връзката на Гройс с Благоевград е изключително силна. За нея ще ни разказа драматургът Константин Илиев, който работи  в Драматичен театър „Никола Вапцаров” по времето, когато Гройс поставя „Музика от Шатровец”. Постановката печели награда на Петия национален преглед на българската драма и театър. Пиесата е преведена на немски и словашки език. За произведението Николай Люцканов пише във вестник „Народна младеж”: „Отдавна не сме присъствали на сценично произведение, в което реалистичният поток да е толкова многопластов, сложен, завладяващ”.

Любен Гройс освен драматург е и поет, философ, преводач, изследовател с голяма ерудиция, една от най-ярките личности в историята на съвременния български театър, неговото европейско лице. Член е на международното Шекспирово дружество във Ваймар, носител на многобройни национални награди за режисура. Гройс поставя единадесет пиеси на Шекспир. Към пиесите на Молиер се обръща още в началото на творческия си път. Поставя комедиите „Мнимият болен”, „Тартюф”, „Мизантроп” и „Учени жени”, която определя като едно от най- високите постижения в своето творчество.