За 10 дни ще посети Германския манастир, Гигинския, София и Дупница

Прочута чудотворна икона напуска за първи път Гърция, за да пристигне у нас. Утре посрещаме св. Богородица Панагия Миртия, която е известна в православния свят като “Надежда на обезнадеждените”. За 6 века това е едва вторият път, когато тя напуска своя манастир. Гръцката църква ни я изпраща да се поклоним и отправим молитви пред чудотворния ѝ образ около честванията на 1150-годишнината от покръстването на българския народ и 1145 години от основаването на Българската православна църква.

Светинята идва от манастира “Панагия Миртия” на о. Китира, митрополия Етолия и Акарнания в Западна Гърция, близо до полуостров Пелопонес. У нас ще остане 10 дни само в Софийска епархия, като първо ще я посрещнат за поклонение в столичния катедрален храм “Св. Неделя”, а после ще отпътува за Германския манастир “Св. Йоан Рилски”, където ще остане най-дълго. Придружава я митрополит Козма, архиерей на Етолия и Акарнания.

Историята ѝ е знаменателна, като на всяка икона, която върши неземни чудеса. Първото запечатано от хрониката събитие станало по време на венецианското нашествие, когато латинците превзели град Навпакт. След тях пристига римокатолически кардинал, чиято лукава идея била да отслужи литургия във всички манастири в околностите на езерото Трихонида (историята е след разделянето на християнството между православни и римокатолици, известно като Великата схизма от 1054 г.). Още с наближаването му на манастира “Миртия” иконата на св. Богородица не допуснала това да стане и по чуден начин изчезва. Монасите и жителите в околността също напуснали и кардиналът не посмял да оскверни обителта.

След години овчар намира иконата на света Богородица, скрита в един храст мирта. 40 дни след Голяма Богородица - на 24 септември, образът на св. Дева Мария му се явява и го изпраща на посоченото от нея място. Там овчарят, изпълнен с благоговение, пада на земята и започва да се моли. Когато се изправя и се обръща, вижда изображението на Богородица в клоните на мирта. Плачейки от радост, той я занася вкъщи и разказва историята на откриването. Като се събудил на следващия ден обаче, от иконата нямало и следа. Той помислил, че някой я е откраднал, и със свито сърце подкарал овцете си на същото място. И там отново вижда лика на Богородицата в клоните на миртата. Отново я прибира у дома, но през нощта тя пак изчезва. Тогава разбира, че това е волята на Божията майка. Тогава я наричат Панагия Миртиотиса или Св. Богородица Миртиотиса и вдигат на мястото малък манастир и църква с името Панагия Миртия.

Надписът над дясното рамо на св. Богородица “Надежда на обезнадеждените” трогва  поклонниците, тъй като иконата дава надежда на всеки отчаян и обезнадежден.

С времето обаче образът на св. Богородица изцяло се заличил. През 1493 г. монасите се обръщат към местния иконограф Ксенос Дигенис, който вече довършвал изписването на храма. Молбата им била зографът да направи точно копие на първообраза, тъй като помнел първоначалното изображение. С трепетно благоговение и след усилни молитви той успял да пресъздаде първообраза. А в него изражението на св. Богородица съчетава едновременно радост и печал, досущ като в надписа “Надежда на обезнадеждените”. Иконописецът майсторски предава и бадемовите очи, които отличават иконата от всяка друга на Богородица.

Сега за първи път в историята ѝ Панагия Миртиотиса оставя трона си в манастира и посещава една чужда страна. Всъщност чужда само за тези, които не познават историята. Етолия и Акарнания са византийски през по-голямата част от Средновековието.

Но те заедно с град Навпакт (Лепанто) са в границите на Първото българско царство през X век от 920 до 995 година. Приобщава ги към българските земи цар Симеон I, а остават в пределите ни и при царуването на Петър I, Борис II, Роман и Самуил. През този период Етолия и Акарнания са временни епархии на Охридската българска архиепископия. После по време на въстанието на Петър Делян тази територия пак е освободена за кратко от византийска власт. С образуване на Епирското деспотство областта Етолия и Акарнания споделя съдбата на съседен Епир. За кратко след Клокотнишката битка в периода (1230-1241) тези земи, като част от Епирското деспотство, стават зависими от Търновското царство.

Както и войните да са разделяли тези земи, тази икона открай време е страж на православието. В по-ново време много от подвизите на светинята са влезли в хрониките на манастира. Игуменът на “Панагия Миртия” йеромонах Йосиф разказва следните чудотворни истории.

В края на XVI век се случва чудо с потомък на овчаря, намерил иконата. Някой си Теодор бил парализиран, но твърдо вярвал, че Божията майка ще го изцели. Всяка година на 24 септември, изпращал някого от семейството му да запали свещ с благодарност към Панагия Миртия. Една година моли да го откарат и него самия на поклонението. Чува се тракащ шум откъм морето. Монасите изтичват навън, мислейки, че пирати ги нападат. Всъщност е дошла исканата помощ от Дева Мария - изведнъж парализираният чува глас от иконата, който му казва да се изправи и да тича, защото е спасен. Той е сам в църквата пред образа на Богородица.

Парализираният става и изтичва навън пред смаяните погледи на роднините

Веднъж в областта настъпила голяма суша и реколтата била пред провал, което вещаело глад. Стопаните молят монашеското братство да изнесе иконата за лития в целия район. Речено-сторено. Литийното шествие тръгнало от манастира и преди още да стигне половината от пътя, в небето започнали да се събират гъсти дъждовни облаци, след което рукнал дълъг и напоителен дъжд. Някои от хората се уплашили и дори искали да се разбягат, но игуменът ги събрал и заедно продължили литията, а в манастира после благодарили на св. Богородица.

През 1930 г. нивите били нападнати от скакалци и народът отново бил изправен пред бедствие. Хората пак тръгнали да молят игумена за литийно шествие с иконата на Панагия Миртиотиса. Тогава по някакъв необясним начин скакалците се вдигнали от земята и се издавили в езерото Трихонида, подобно на свинете от евангелското събитие, които се издавили в Генисаретското езеро.

“В днешно време има много случаи, когато св. Богородица дава радост и благодат на бездетни семейства. Жените, след като заченат и родят, се връщат в манастира с рожба в ръцете, за да благодарят на св. Богородица. По традиция това се случва на 40-ия ден на детето, когато се чете очистителна молитва на майката”, казва йеромонах Йосиф.

Българските поклонници е добре да знаят, че наред с бездетните св. Богородица Миртиотиса изцелява и от различни болести, включително и от рак. Интересното е, че голяма част от излекуваните не са виждали нито чудотворната икона, нито са чували за манастира. Но Божията майка им се явява по чудесен начин и ги упътва към манастира си, за да й се поклонят и благодарят за изцеленията си.

По време на похода си в Софийско иконата ще бъде облечена в ризница.