"Найденов каза, че ще поставяме рекорди за победи с 3:2, оказа се прав"

Либерото на новите стари шампиони Мартин Божилов бе изключително щастлив след поредната титла. Макар за него да е поредна, той не скри: С тези млади момчета, няма как да не си доволен на такъв успех. Ето какво сподели той пред zadupnitsa.com:

- Мартине, честито 4-а титла. Очакваше ли я?

- Благодаря. Исках я много, както аз, така и другите момчета от отбора. Ако кажа, че в нито един момент от първенството, не съм се съмнявал, че ще станем пак шампиони, значи да излъжа. И ако предишните две години бях убеден още в самото начало, че накрая ще ликуваме, то сега знаех, че да стигнем до финал ще е трудно, а да го спечелим, ще бъде върха.

- Да, но ето че стъпихте отново на него, след 3:2 победи и то след пореден обрат от 0:2…?

- Да, и затова титлата от всички 4 е най-сладката досега. Знаете, че тази година бяхме със силно подмладен отбор и реално от старите останахме аз, Боби (б.ред-Борислав Апостолов) и Жоро (б.ред.-Гьорги Гьоргиев). Всички останали са все млади момчета от школата на "Марек Юнион-Ивкони". Знаехме, че ще е много трудно, но и тези момчета израстнаха неимоверно много. Вижте един Манджуков, или пък Велков, да не забравя Мишо Цветанов или Душков…От юношеската формация, директно титуляри в мъжете и то със задачата – да станем шампиони. Всички, всички момчета бяхме като един юмрук, който удря.

- И като за финал 3:2 гейма и след 3:2 победи…?

- Ще ви припомня какво каза старши треньорът ни Найден Найденов след победата 3:2 в Кърджали, където изоставахме пак 0:2. Той каза, че ще поставяме рекорди за победи с 3:2 и…оказа се прав. Това е, писано ни е да пишем рекорди и история. Даже, ако погледнете състава ни, с изключение на мен и Мартин (б.ред.-Мартин Иванов), абсолютно всички други са от школата на "Марек Юнион-Ивкони". Дори и Гьоргиев, който е дошъл в Дупница на 15 години. И това е част от историята, защото не знам клуб да е постиггал такъв успех. Ние го постигнахме.

- И все пак как стана?

- Да анализирам точно в момента, няма как да стане, защото съм под емоции още. Случи се. След като загубихме спечеления втори финален мач в Добрич и вече изоставахме 2:0, в автобуса на връщане си казахме: Играем до дупка. Тази година обърнахме няколко мача от 0:2 гейма, защо да не го направим на финала. И ето, че го направихме.

- Толкова интересен двубой изпълнен с емоции и обрати и накрая титлата да се реши в един единствен гейм бе украшение за публиката в залата и пред телевизията. Как бе обаче вътре, на игрището?

- О, няма как да опишеш нещо, което трябва да се изпита. Неописуемо е. Атмосферата бе невероятна, пълни трибуни, волейболен празник. Използвам възможността да благодаря на нашите фенове, които ни подкрепяха в Сливница, и които ни повярваха, дори и тогава, когато губехме и играта не ни вървеше. Благодаря им за това, че и днес бяха в залата и не спряха да ни подкрепят. Поздравления и за Добруджа, че накараха техните фенове да се гордеят също с тях и за силните игри през сезона. Но шампионът все пак е само един и за 4-и път се казва Марек Юнион-Ивкони.

- Добруджа е по-опитен отбор от вас, с много дълга резервна скамейка, равностойни смени, бивши и настоящи национали… т.е. всички предпоставки за безпроблемна титла на финала…?

- Е, очевидно е проблемна. В началото на сезона ни отписваха за сметка на Добруджа, Монтана и Нефтохимик и ни предричаха 4-5 място. Да, и трите отбора са с по-опитни играчи от нас, но ние имаме едно силно, много силно оръжие – колектив, който дори може да се нарече семейство и манталитет на шампиони. Разбира се, без много труд нямаше как да се случи всичко. Именно колективът бе този, който компенсираше в случаите, в които срещу нас излиза по-опитен отбор. Например, след първия мач в Сливница от финалния плейоф, Манджуков бе много зле-повръщането бе най-малкото. А знаете каква е ролята на диагонала в един отбор. Дори в часовете преди втория мач се наложи и влезе в болницата. Но отказа да остане, стисна зъби и дойде да се бие на игрището с нас. А само преди 4 месеца претърпя две операции. Знаехме, какво му е състоянието и всеки от нас правеше всичко възможно, за да го съхраняваме. Защото той не се предаде, не се скри зад оправданието-болен съм. А и никой нямаше да му се разсърди, макар да знаехме какво означава отсъствието му, но виждахме какво е състоянието му. Давам го само като пример. Ето такива бойци имаме и колектив.

- А сега?

- Сега да си отпразнуваме титлата. Трудна, изстрадана, но заслужена до сантиметър. Най-сладката от 4-те за мен лично. После ще се стягаме за Купата на България и след това продължавам с националния отбор.