Треви и жито, не тополи, най-често са виновни за сенната хрема

С пролетта сезонът на настинките отшумява. Противно на очакванията обаче течащите носове и кихавиците не спират. Проблемът този път не са вирусите, а полените. Тези малки зрънца от растенията карат хората с алергии да се крият в къщите си и да пропускат сезона, в който природата се събужда за нов живот. Кои са най-големите дразнители за тези пациенти, защо имат проблеми и как да ги облекчат разказва доц. Мария Стаевска, специалист в клиниката по алергология на "Александровска болница".

Тази година сезонът на алергиите закъснява. Причината за това е лошото време, което забавя цъфтежа на тревите. "Алергиите са целогодишни и сезонни болести, обострянето през пролетта се дължи на поленовите зрънца на растенията, които започват да циркулират във въздуха", казва доц. Мария Стаевска. Дъждовете и лекото застудяване тази година обаче ги забавят. Полинацията започва в края на февруари с цъфтежа на брезите, уточнява доц. Стаевска. През март пациентите с брезови алергии вече се появяват в кабинета на специалистите. Тази година те

започнали да търсят лекарите едва сега

Брезовата алергия обаче е най-големият проблем за Северна Европа, където има много такива дървета, а не за нашата страна. Противно на очакванията, в основата на пролетните алергии у нас не седят и тополите. "Хората секат тези дървета, без да има нужда, те имат сравнително слаб алергенен потенциал", казва доц. Стаевска. Проблемът е, че цъфтежът им съвпада с този на тревните полени, към които сме най-чувствителни, обяснява тя. Затова и най-големите поленови концентрации у нас са през май-юни и юли, когато цъфтят всички житни растения - ръж, пшеница, както и тревата. Друга честа алергия в България е тази към пелина, който цъфти в края на юли, август, септември. Напоследък в страната навлиза и друг представител на това семейство - амброзията, която е много агресивен алерген и бързо се разпространява, казва доц. Стаевска.

Цветята обаче не са опасни

Причината е, че те имат големи и малко на брой полени, защото те разчитат за размножаването си на насекомите, а не на вятъра. За целия ми стаж съм имала само един случай на алергия към гербери, беше на човек, който професионално в оранжерии отглежда тези цветя, дори нямаше готов реактив, за да установим алергията, казва доц. Стаевска.

Въпреки че влажното и хладно време забавя бума на алергиите, той пак ще дойде. "Миналата година през май и юни валя, развитието на растенията се забави, освен това дъждът измиваше полените, но през юли всичко разцъфтя и имаше много тежки случаи", казва доц. Стаевска. Някои от пациентите дори са били хоспитализирани. Не е изключено нещата да се повторят и този сезон.

Като процес алергията представлява неправилната реакция на организма към алергените. "Имунната система на тези пациенти няма толеранс към нормални неща от околната среда, каквито са полените, домашния прах, и тръгва да се бори с тях", обяснява доц. Стаевска. На практика алергичният имунен отговор е базиран на отговора на организма към навлизането на паразити в него. Тогава се отделят специфични тела, които показват, че сме опаразитени. "За да се разхожда в тялото ни, паразитът използва ензими, които го разграждат, аналогично е поведението на полена", казва доц. Стаевска. Причината е, че той

съдържа мъжките полови клетки

на растенията, които попадайки във влажна среда, каквато е носът, решават, че трябва да разкъсат твърдата обвивка, в която се намират, и да осъществят функцията си. В този процес се отделят подобни ензими, както при паразитите, обяснява доц. Стаевска. Хората, които не са алергични, разпознават разликата между паразит и полен, но другите - не, имунната им система решава, че идва някакво паразитно нашествие и започва да се бори, допълва тя. Когато тази реакция започне в носа, в белия дроб, идват и кихането, течащият нос, задухът. В случая те са безсмислено включени защитни механизми на организма срещу полените. Тази активация се дължи на загубата на имунния толеранс на организма ни, която настъпва с течение на времето, казва доц. Стаевска. В края на ХIХ век сенната хрема е била с честота под 1%, а в момента у нас е около 17%, а в Англия с поленова алергия са 50% от тийнейджърите. Това се дължи на

промените в начина на живот.

В началото със сенна хрема са били само аристократите, защото са имали по-стерилен живот, но сега всички ставаме аристократи - започва да ни липсва мръсотията, смее се тя. Западният начин на живот налага доста стерилна обстановка, хората на село дори да имат генетична предразположеност да се алергизират, няма да го направят, защото самата обстановка не го предразполага, обяснява доц. Стаевска. Идвайки в града и прекъсвайки връзката със земята, животните, които са източник на бактериите, намалява микробното многообразие на нашия организъм. Тези промени влияят на имунната система, тя започва да атакува това, което не трябва, и да не воюва с вредните бактерии и вируси. Затова се увеличават автоимунните заболявания, алергиите, рака, казва доц. Стаевска. При всички тези заболявания механизмите на отключване са аналогични.

Прозорецът на обучение на имунната система да реагира правилно е много кратък - по време на бременността и непосредствено след раждането на детето. Едно цезарово сечение увеличава вероятността от развитие на алергия, защото се предотвратява първият досег на бебето с бактериите - преминаването през родовия канал, обяснява специалистът. Дори една миялна машина има вероятността да повиши риска от отключване на алергия, защото тя мие по-стерилно. В този стерилен живот домашните животни се оказват полезни. От една страна, те алергизират, но от друга страна, носят бактерии и оправят микробиома, казва доц. Стаевска. Проблемът е, че една котка или куче повече вреди, трябва да са поне две или три. Защото само едно животно рядко може да донесе цялото биологично богатство, обяснява тя. Липсата на витамин Д също е голям проблем. Ние имаме нужда от него, а не можем да го синтезираме заради живота си на закрито, това също разстройва действието на имунната система, добавя доц. Стаевска. Самата ултравиолетова светлина и движението също имат имунорегулаторна роля. Неправилният начин на живот, замърсяването на околната среда активират алергии у хората, предразположени към тях. Тези, които нямат генетична обремененост обаче, няма да ги развият. В развитите страни, който е щял да се разболее, се е разболял - около 50% от хората, при нас още има кой да отключи алергии, казва доц. Стаевска.
За да намалят риска от отключване на болестта, хората трябва да живеят по-близко до природата - да не пушат, да се движат, да се занимават със земеделие, животни, съветва тя. Освен това да не отглеждат децата си в стерилна среда, а жените, ако могат, да раждат нормално.

Имунотерапия ги праща в миналото

Единственият начин, по който може до голяма степен да се отстрани алергията, е имунотерапията, казва доц. Мария Стаевска. При нея се дава голямо количество алерген и се превъзпитава имунната система. Така се намалява сенсибилизацията не само към конкретния алерген, но и към останалите. Приемането на имунотерапията е около 4 г.
Стандартното лечение включва кортокостероидни и антихистаминови препарати. Освен това пациентите е добре да правят промивки с морска вода и физиологичен разтвор, защото измиват полените от носа, както да ползват капки за очи и да носят слънчеви очила, за да не избягват досега с тях. Също така да проветряват през нощта и да не излизат много навън през сезона на сенната хрема.

Най-опасни са от ужилванията

Най-опасни са алергиите от ужилвания, лекарства и храни. При тях може да се получи алергичен шок и човек да умре за няколко минути. За да не стане това, веднага трябва да се направи инжекция с урбазон и адреналин. Затова е добре човек да си носи автоинжектор, хапчетата действат след 15 минути, а реакция трябва да има за 5.

Понякога се кръстосват

Най-чести са поленовите алергии, както и тези към домашен прах. В някои случаи те водят до астма. Тежки са и реакциите към домашни животни - котки и кучета. Неприятни, но не фатални, са кръстосаните алергии към полени и храни. Пациентите с брезова алергия например не могат да ядат праскови, череши, ягоди, целина, моркови, казва доц. Мария Стаевска. Ако го направят, устата им се подува, сърби ги и дразни. Но тези алергени се унищожават в стомаха и няма тежки последици за пациенти. Само алергените на ядките - например фъстъци, устояват и могат да доведат до тежка алергична реакция като алергичен шок.