Ден на траур във ВТУ "Св.Св. Кирил и Методий"

Семейството, приятели, колеги и познати ще изпратят днес 23-годишната Вероника Здравкова в последния й земен път, научи Velikotarnovoutre. Погребението ще състои в родния й град Никопол. Траурната церемония ще започне в 13:00 часа.

Във връзка с жестоката смърт на момичето Великотърновският университет обяви днешния ден за траурен. Поставени са черни флагове в Ректората и Стопанския факултет. Обобособен е траурен кът в четвърти корпус, където всеки може да положи цвете и да запали свещичка.

Снощи над 900 души присъстваха на простеста по повод жестокото убийство на 23-годишната студентка. Всички те почетоха паметта й с едноминутно мълчание.

23-годишната Вероника Здравкова е убита по особено жесток начин. Аутопсията установила множество наранявания по предната и задната част на главата, нанесени от предмет подобен на брадва. В резултат на тях студентката получила фрактура на челюстта. След като тялото бе обработено от патолог стана ясно, че трупът е престоял три дни във водата. Въпреки първоначалните предположения, поредени от факта, че студентката бе открита със смъкнати панталони, за изнасилване, следи от сексуално посегателство не са открити.

Трупът на 23-годишното момиче от Никопол бе открит на трети март по обяд в ледените води на река Янтра от възрастен рибар. 70-годишният С.П. първоначално помислил тялото й за кукла, но след като се загледал, с ужас установил, че това е мъртво момиче. Той подал сигнал на телефон 112 около 13:00 часа на 3 март. Два часа отне на органите на реда и служителите на противопожарната служба във Велико Търново да извадят трупа. След това тялото веднага бе транспортирано в областната болница „Д-р Стефан Черкезов“ за аутопсия.

Основната версия на разследващите е убийство с цел грабеж. В деня на изчезването си Вероника е получила работната си заплата и според нейни близки е имала скромна сума в наличност в себе си. Когато тялото й бе открито липсаха парите, документите и телефона й, което насочи разследването на криминалистите в тази посока.

Преди да бъде намерена Вероника, единствения заподозрян за изчезването й бе нейния бивш дългогодишен приятел. Р.Д. прекарал 48 часа в следствената служба на Велико Търново и бил разпитван многократно. Вечерта на 3 март момчето е освободено. Негови близки споделиха, че е в шок от смъртта на бившата си приятелка. Двамата се разделили преди два месеца, но въпреки това запазили добри взаимотношения.

Приятелки на починалото момиче обаче не отхвърлят личен мотив за убийството. Те споделиха, че Вероника е имала много обожатели, които често й досаждали. Въпреки това момичетата не могат да си обяснят как е възможно някой да посегне на „ангел“, както те я наричат. Вероника е била отличнична както в бакалавърската степен по „Публична администрация“, която е завършила, така и в магистърската по „Управление на проекти“ във Великотърновския университет „Св.Св.Кирил и Методий“.

След бруталното убийство в социалната мрежа бе повдигнат въпроса за връщането на смъртната присъда. Мненията на потресените жителите на Велико Търново бяха забелязани от народния избранник Стефан Кенов. Той се обяви за въвеждането на смъртното наказание и се очаква да внесе предложение в Парламента, за въвеждането му.

Потресена от смъртта на своята връстница, Елеонора Александрова написа писмо до убиеца на Вероника, което бързо се разпространи във фейсбук мрежата. В него младото момиче укорява извършителя и изказва своите съболезновалия към родителите на студентката.

„С какви чувства посрещна началото на новия месец? Това начало като убиец как ти се отразява? Чувстваш ли се като пречистен след това, което причини на една невинна душа, която тепърва навлизаше в дебрите на живота?

Получи ли екстаз, виждайки сълзите на един баща, молейки се пред цяла България момиченцето му да бъде намерено? Почувства ли се горд българин днес, на 3-ти март и ако да - по каква причина? Заради това, че един човек намери "творението" ти, или заради това, че преди 137 години едни хора, в една държава извоюваха свободата си, повечето от които с цената на живота си, само за да може днес ти, който и да си, да може да съществуваш?

Защото от няколко дни ти не живееш, ти съществуваш.

Как се чувстваш сега? Вечеря ли? Ще заспиш ли тази нощ? Защото Вероника няма да вечеря, но ще спи... Тя спи и така ще е от тук нататък, благодарение на теб. Семейството й също няма да вечеря и няма да спи... Много време ще е така... заради теб.

Щастлив ли си? Пожелавам ти да я сънуваш всеки път, когато заспиш, да се чувстваш така, както се е чувствала тя тогава, когато ти си й прекършвал крилете.

Това е твоята присъда. Дано живееш, за да страдаш, смъртта ти ще бъде най-леката присъда за теб. Няма да има по-голяма присъда от това всеки път, щом затвориш очи, да виждаш нейния поглед. Пожелавам ти всяка секунда, в която премигваш, да виждаш сълзите и ужаса в погледа на мъжа, който я е отгледал с най-голямата любов на света - баща й... Четеш ли сега? Четеш ли съболезнованията от близки, познати и непознати на един прекършен живот? Осъзнаваш ли колко нужна е била тук, на Земята? Всяка една буква, всяка една дума е наказание за теб, защото българите - мачкани и унижавани за пореден път доказват, че в болката са едни - състрадателни, обичащи и обединени. Почивай в мир, Вероника!“, гласи писмото.