Към средата на 19-век селото се основава под названието “Ерменлуй”

Драгаш войвода е село в Северна България. То се намира в община Никопол, Област Плевен. Селото е разположено в живописна долина, на 3 км от река Дунав, 10 км източно от Никопол и 36 км западно от Белене, в границите на природен парк "Персина". Заобиколено е от разнообразни широколистни гори на изток и запад, и от Свищовско-Беленската низина на север - в посока към Дунав, тече малка рекичка /бара/ между няколко хълма отляво и дясно. Тези хълмове се отделят от дълбоки и дълги падини, по които при дъждовно време се стичало голямо количество вода, която нанасяла големи щети на селото и имотите северно от него.

Към средата на 19-век се основава селото под название “Ерменлуй”. Това име носи от живеещите на два километра от селото няколко Ерменски семейства. По долината на малката селска баричка, която и сега минава през селото под название Ерменлуйска бара, се намирали десетина воденици –Барешници, собственост на богати турски Бейове през турско робство, а и след освобождението – на местните богаташи от фамилиите на Радоловите и Йорговите и др. Освен местните жители и турците в селото живеели и 2-3 цигански семейства. По време на турското робство не е съществувала никаква законна власт, всичко е било в ръцете на група турски паши и бейове.

По време на Освобождението от турско робство, селото е наброявало 20 къщи и споменатите вече баришници /воденици/ с население около 130 човека. Местните жители посрещат с радост идването на руските войски и им оказват ценно съдействие при придвижването им и при настаняването. През 1912 година се открива училище. През 1917-21 г. селото чувствително се разраства,когато цели родове от Врачанския Балкан / Синьо бърдо, Старо село,Ребърково и др./ се заселват завинаги в Ерменлуй. Малко по-късно тук идват десетки семейства от западните Покрайнини, Добруджа, Западна и Одринска Тракия. През периода 1948 – 50 год. се построява ново училище, което през 1964 г. се разширява – 17 класни и помощни стаи. Следва строителството на фурна, административна сграда, която през 1979 година се преустрои в детска градина. Завършена е и новата административно-търговска сграда, читалище и лятно кино. Телефонизация на селото се извършва периода 1987-90 година. През същия период е построена и нова сграда за културно масова дейност с двеста местен салон за културна дейност. Днес в тази сграда се помещава администрацията на Кметството, съвременно оборудвана за улесняване административното обслужване на населението.

От 2000 година попада в рамките на Природен парк „Персина“, който цели съхраняването и възстановяването на крайдунавски влажни зони, като особено се набляга на запазване естественото състояние на околната среда. Язовирът и смесените гори в околностите на селището, китните местности Мешелик и Дълга шума предлагат красиви кътчета за отдих, почивка и риболов.

Традиционната кухня на Драгаш войвода е запазена и до днес. Кухнята е типично вкусна за Централна Северна България. Тя се състои от - Триеница (домашна юфка с месо); Прясол (влашко ястие от печени чушки, домати и патладжан с чесън и печена риба); Мазница и бърканица (вид тутманик); Лукми (вид бухти); Качамак и смесена туршия /пупиреница/ (приготвя се от различни зеленчуци и плодове).