Окончателната присъда, която Манчо получи за жестокото престъпление, е доживотен затвор без право на замяна

“Животът ни е ад! Не знаем на кой свят се намираме. Дните ни минават като в лош сън и се стряскаме от кошмарите”, плаче 59-годишната Фикра Парапанова от гърменското с. Осиково. 

Преди 6 г. зетят Манчо Панюков закла зверски двете си деца - Иво, на 6 г., и Еди, на 9 г. Запали къщата на тъстовете си Фикра и Мурад Парапанови. По това време там били десетина роднини, както и жена му Биляна. Тя пострада най-тежко от пожара и месец по-късно почина, пише "24" часа.

Окончателната присъда, която Манчо получи за жестокото престъпление, е доживотен затвор без право на замяна, която изтърпява в Бобов дол. По време на полагащия му се престой на открито от час и половина той не пропускал да тренира на фитнес уредите,
поставени в карето. И дума обаче не обелвал за убийството на децата си пред останалите затворници.

Изглеждал спокоен и се самонавивал, че един ден ще излезе на свобода. Надявал се, че ще се отмени доживотната присъда без право на замяна и след двайсетина години ще е на свобода.

Точно заради тези свои надежди преди две години той атакува със заплашителни писма роднини на жена си Биляна, обаждал се и по телефона. Пратил писмо от затвора до нейна първа братовчедка. “Снеже, прочети това и го изгори”, така започва писмото от 23 страници, пратено на домашния адрес на жената в Гоце Делчев.

В дългото послание убиецът посочвал четирима роднини на жена си, които според него били виновни да се стигне до трагедията - сестрата на тъща си Анифе, двете  деца и една от лелите.

“Пак ти казвам - тези четиримата ще си платят. От затвора рано или късно се излиза. Като изляза, първо ще посетя тях. Загубих миналото си, нямам настояще. Питал съм се хиляди пъти защо се случи. Има само един отговор - оцелях, за да накажа виновните”, написал затворникът.

После пък пратил на други роднини диск със снимки с жена си и децата си от семейни празници. Тогава цялата фамилия на съпругата му бе потресена и притеснена от наглото му поведение зад решетките.

“Явно е решил, че живее, за да излезе навън и да отмъщава, да продължава да убива”, ядосва се тъщата. Не е притеснена за себе си, а за други хора, които могат да пострадат след време. С мъжа  си Мурад следели дебатите около отмяната на доживотната присъда без право на замяна и се ядосват, че никой не пита пострадалите и почернените за мнение. Опасяват се, че наистина може да се стигне до отмяна и Манчо да излезе на свобода.

Заради силните притеснения лелята на починалата Биляна, която носи същото име, наскоро лежала в болница. “Докато всички изгорели се възстановим, сестра ми, която тогава беше санитарка, ни обгрижваше редовно. Няколко човека бяхме на нейните ръце. Тя ни сменяше превръзките, мажеше ни с мехлеми. Накрая и тя се поболя. Излезе в пенсия, но ето че наскоро се наложи да лежи в неврологията”, казва Фикра.

След заплашителните писма наш репортер се свърза с бащата на Манчо и от името на близките помоли да предаде на Панюков да не тормози роднините на починалата си жена. Вероятно и управата на затвора е взела мерки тормозът да не продължава.
“Повече такива писма не е пращал”, категорични са близките.

Те имат да получават около 300 000 лв. кръвнина, но не са взели и стотинка. “Не му искаме парите, те няма да върнат златните ни внучета и дъщеря ни. Но след като няма смъртна присъда, поне да го пратят да работи в някоя мина, а не да лежи по цял ден и да го хранят като на почивка”, допълва тъщата.

Мурад получава 130 лв. пенсия, а Фикра е без доходи. Двамата отглеждат 1,5 дка тютюн, за да се издържат. Недоволни са обаче от изкупните цени. Тази година им платили по около 4 лв. за килограм. Работата на полето започва през март и приключва през декември. 

“За тези близо 10 месеца общо взехме към 1600 лв. двамата. Отделно са разходите, които правим за оран, торене, пръскане с препарати”, допълва жената. Въпреки това наскоро подписали нов договор за тазгодишната реколта, защото нямали друг избор.

До миналата година от общината им давали безплатно дърва за огрев и понякога като помощ хранителни продукти. Наскоро обаче техен съсед и роднина завещал на Фикра къщата си. Заради този имот се оказало, че нямат вече право на помощи.

“Не мога да почна работа в някой шивашки цех, защото не съм здрава. Нервите ми не издържат да стоя затворена дълго време. Зрението ми е слабо, почнах и да недочувам”, оплаква се Фикра. Благодарна е, че поне с помощта на хора от селото, роднини и дарения изгорялата къща е възстановена и имат покрив над главата си.

Пита се обаче защо им е къща, като си нямат никого.  “Да бяхме и ние изгорели онази вечер, та поне на оня свят да сме с най-милите си хора. Сега всяка седмица обикалям гробищата. От гроб на гроб, докато мина през всички, които тоя изверг затри. Чувам гласовете им как викат за помощ”, плаче отчаяно Фикра.

Фикра все се пита не можеше ли да се предотврати трагедията, но няма отговор. Зетят им често вдигал скандали, усещали, че дъщеря им не е щастлива, но никаго не са допускали, че той може да посегне на собствените си деца.

“Молим се всеки ден на Аллах по-скоро да отидем при слънцата ни Еди и Иво, при дъщерята и сина. Но насила не се умира. Аллах да го накаже оня, червеите да го изядат, бял ден да не види!”, кълне го Фикра.