Навършват се 133г. от рождението на Владимир Димитров - Майстора

Хората от кюстендилското село Шишковци свято пазят спомена за Владимир Димитров - Майстора, живял с тях дълги години и пресъздал хубостта на околностите и на хората в своите творби. По повод днешната 133 - годишнина от рождението на художника уредникът на Къща - музей "Владимир Димитров - Майстора" в селото Васил Стоименов разказа, че "Къщата, в която е музеят сега, някога е била квартира на художника. Иначе той е от село Фролош, но почва да рисува в нашето село, където му харесва много. Работил е доста години тука, след това заминава за София, оттам за Америка, след това се връща пак тука. Съхраняваме негови рисунки в музея. От снимките, които сме изложили тук, може да види какъв човек е бил той - много добър човек. Ако е имал две ризи, едната е давал на бедния, за да не страда. Той е гладувал, но храната си давал на бедните. Винаги в джобовете си имал бонбони. От моите родители го знам това, баща ми е казвал:" Ние бехме деца и той ни даваше бонбони, за да ни рисува". И пари давал на хората, които ги рисувал. На снимките са дедо Алеко Пенев, бай Димитър Янков, дедо Стоимен Янков, които са били все с него, хазаинът му бай Никола. Доста неща имаме, но и доста откраднаха. Картините - оригинали вече ги няма. Имаме и битов кът със селска носия, стойката му за рисуване, триногата, която у носел по полето, печката, с която се е отоплявал, тамбурата, на която е свирел, леглото му, масата за хранене - всичко е автентично и запазено." Освен това посетителят на къщата - музей може да види газената лампа и торбичката, в която художникът си  носел храната, стомната и стария сандък, в който е държал дрехите си. А по стените - много снимки, отличия, грамоти, членски карти на Майстора.

Гробът му е до музея - паметник. На 19 - ти февруари го почита цялото село и излиза да го уважи, като се събира с цветя и венци край гроба на големия творец