Почитаме жертвите. БСП гузно мълчи

Днес България за четвърти път отбелязва Ден за почит към жертвите на комунизма.Навършват се 70 г. от зловещия 1 феврури 1945 г. когато са произнесени и са изпълнени смъртните присъди срещу осъдените български политици по Дело № 1 на т.нар. комунистически Народен съд. Така една шайка от комунистически главорези става автор на най-страховитото масово изтребление на държавници в цяла Европа – в тази вечер са разстреляни и хвърлени в общ гроб 3-ма регенти, 22-ма министри, 67 депутати, 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници и един княз. За сведение Нюрнбергският трибунал се „отчита” със само 14 постановени смъртни присъди за видни нацисти, докато българският „народен съд” с всичките си областни поделения директно избива 2730 държавници.

Телата на държавния елит на България са струпани в бомбените ями до софийските гробища. Камиони със сгурия са изсипани върху тях. Подравнено е с кал, сняг и кръв, много кръв. Среджертвите са регенти, премиери, министри, политици, офицери:

Александър Радолов, български политик (1883 г.)

Александър Станишев, български политик (1886 г.)

Богдан Филов, министър-председател на България (1883 г.)

Борис Йоцов, български учен (1894 г.)

Васил Митаков, български политик (1891 г.)

Димитър Шишманов, български политик (1889 г.)

Добри Божилов, министър-председател на България (1884 г.)

Иван Русев, български политик (1872 г.)

Иван Бешков, български политик (1896 г.)

Иван Вазов, български политик (1892 г.)

Иван Багрянов, министър-председател на България (1891 г.)

Иван Горанов, български политик (1891 г.)

Княз Кирил Преславски, български княз (1895 г.)

Никола Захариев, български политик (1898 г.)

Никола Михов, български офицер (1891 г.)

Павел Груев, български юрист (1879 г.)

Петър Габровски, министър-председател на България (1898 г.)

Първан Драганов, български политик (1890 г.)

Рашко Атанасов, български военен деец (1884 г.)

Руси Русев, български военен деец (1887 г.)

Теодоси Даскалов, български военен деец (1888 г.)

Христо Калфов, български политик (1883 г.)

На зловещото избиване на българския елит лично присъства Цола Драгойчева, като отговорник на партията. На 5 февруари кореспондентът Волфганг Бретхолц се среща с нея и я пита какво мисли за присъдите и „спешното” им изпълнение, а тя с присъщата на комунистите циничност е пределно откровена: „Никога в живота си не съм спала толкова добре, както в утрото на екзекуцията”.

До днес БСП не се е извинила официално за това кърваво престъпление, нямащо подобен аналог в Европа, за разделението и раната, която нанесе на народа си.

Тази събота и неделя червеният елит на столетницата заседава на пленум в Пловдив, говори самонадеяно за връщане във властта, за реформиране на БСП, но няма и дума за вина и искане на прошка от народа.