Кметът Иван Портних: Започваме разкопки, всичко от античния град ще бъде вписано в новата визия на пешеходната зона

Крепостната стена на Античния Одесос, която варненските археолози търсят от години, беше намерена по време на последния етап от реконструкцията на пешеходната зона във Варна. Това предположи шефът на Регионалния исторически музей проф. Валентин Плетньов, след като днес на бул. "Княз Борис I" пред църквата "Св. Никола" беше намерена голяма делва - долиум, използвана в антични времена за съхранение на вино, зърно и масло.

Според него делвата е от 6-ти век и е на 1500 години. Намирането на самата делва не е сензация - няколко такива от десетилетия има в двора на Археологическия музей. По-голямата находка е крепостната стена, фрагменти от която се виждат в изкопа зад делвата.

Това е крепостната стена, чието разположение археолозите знаят от стари графики и планове на града, но досега са намирани само отделни парчета от нея по бул. "Приморски" и на площада пред някогашния магазин "Валентина". Именно там археолозите се надяваха да намерят самата стена по време на реконструкцията на площад "Независимост", но това не се случи.

"Оказа се обаче, че на тази дълбочина не успяхме да я засечем. Най-вероятно през Османския период камъните са разграбени сериозно. Възможно е и да е много дълбоко засипана", каза проф. Плетньов. Той е убеден, че сега късметът им се е усмихнал и най-после на бял свят ще бъде извадена голяма част от крепостната стена на Одесос, строена през 6-ти и използвана до 10-ти и дори 14-ти век. Фрагментите, които сега могат да се видят на дъното на Дупката по-надолу по главната улица, пък са от по-стара крепостна стена от 1-ви век.

"Непосредствено до мястото на днешното откритие, под шадравана с делфините до църквата "Св. Никола" има бойна кула от 6-ти век", каза още проф. Плетньов.

"Ще започнем разкопки на мястото. Всичко, което бъде намерено от Античния Одесос, ще бъде вплетено в новата визия на центъра и ще бъде достъпно за разглеждане от варненци и гостите на града. На мястото ще се работи денонощно, за да бъде всичко готово до началото на лятото", каза за Varnautre.bg кметът на Варна Иван Портних.

Оскъдните археологически разкопки в гъсто населения днес район на стара Варна могат донякъде да очертаят мястото на римската крепостна стена. Запазени фрагменти от нея са открити по бул. "Приморски" срещу Аквариума, на ул."Михаил Колони", до църквата "Свети Никола", до заведението срещу магазин "Валентина" (в двора зад "Валентина" е запазена крепостна кула), до Щаба на флота и на някои други места, а по-надолу следвала брега. В по-късни времена част от стената, минаваща по бул. "Приморски", се е срутила и по сведения на братя Шкорпил останките й са се виждали под водата. С построяването на вълнолома стръмния бряг се е заличил от образувалата се пясъчна ивица. Основата на стените (на около 3 метра под сегашното ниво) била от дребен камък, а по-нагоре те били изградени от големи каменни блокове, наредени плътно един до друг. Височината им достигала до 8 метра, а дебелината от 1 до 3,5 на по-уязвимите места. Вероятно по крепостния зид е имало зъбери и бойници и пътека, по която да се движат войниците. На определени места са били четириъгълните бойни кули, които били по-високи и издадени напред. Само кулите около крепостните порти били шестоъгълни. Вероятно е в центъра на града, в района около Термите, да е имало акропол, но за такъв археологически данни няма. Не е известен и планът на улиците в стария Одесос. Според тогавашната практика всеки античен град е бил пресичан от две главни улици, следващи посоките на света, и наричани "Декаманус максимус" и " Кардо максимус", а успоредните на тях улици образували кварталите. Там, където се пресичали първите, бил и градският площад - форумът. Няма единно мнение за това, до кога са се запазили римските крепостни стени. Сигурни сведения има до VІ век, но според различните изследователи, в един или друг вид те са били използвани до Х, ХІV или Х век.  (varna.info.bg)