На 1 юли 2018 г. страната ни трябва да поеме председателството на Съвета на Европейския съюз

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов може да се изправи пред дилема - да се кандидатира за президент догодина, или да се опита да изкара пълния мандат на втория си кабинет, по време на който България за първи път ще председателства Европейския съюз (ЕС).

На 1 юли 2018 г. страната ни трябва да поеме председателството на Съвета на ЕС - водещият орган в Брюксел, където държавните лидери на страните членки определят посоката на развитие и бъдещите решения на общността. Тогава българският премиер ще има ключова роля, понеже заедно с министрите си ще подготвя дневния ред, ще председателства заседанията на Съвета и ще може да влияе върху цялостните политики на ЕС.

"Председателството е голям шанс за България, тъй като може да придвижи и наложи решения, които пряко касаят страната. За целта обаче и правителството, и административните кадри трябва да познават добре проблемите по сектори и да са подготвени да преговарят по ключови въпроси, като са наясно със слабите страни на останалите държави. Неформалните контакти още на този етап са от изключително значение", коментираха източници от Брюксел.

Според чуждестранен дипломат председателството на България през 2018 г. може да се окаже "рекламна витрина за страната", тъй като останалите държави членки ще имат възможност да придобият по-конкретни впечатления за нея.
"За да извлечем максимални ползи от нашето председателство на Съвета на ЕС, трябва да имаме много детайлна подготовка във всички аспекти", коментира правителствен източник. Макар че процесите текат от 2012 г., в момента имало много какво да се навакса. Днес ресорният вицепремиер Меглена Кунева (РБ) ще даде формален старт на ключовия етап от подготовката.

"България ще председателства Съвета на ЕС в година, когато ще се прави бюджетът за новия програмен период. Тогава изтича и стратегията Европа 2020 и ще трябва да се разработва нова. Освен това през есента на 2018 г. трябва да се проведат редовни парламентарни избори у нас", коментираха запознати. Пълният мандат на кабинета "Борисов 2" изтича през ноември 2018 г., което е в средата на председателството на страната ни. Така че е вероятно властите да се сменят и Съветът на ЕС да бъде ръководен от двама български премиери.

Източници от "Дондуков" 1 издадоха, че се планира по време на председателството ни България да настоява ЕС да бъде разширен към Западните Балкани, като се върви към присъединяване на Албания, Сърбия, Македония и Босна и Херцеговина.

НДК става втори Justus Lipsius
Националният дворец на културата в София ще бъде ремонтиран до 2018 г., когато България ще е председател на ЕС. В НДК ще се проведат около 20 срещи на министрите от съюза и около 150 заседания на работни групи. Финансирането на ремонта е част от мерките за подготовката за българското председателство на Съвета на ЕС през втората половина на 2018 г. Днес вицепремиерът по координация на европейските политики Меглена Кунева ще постави началото на подготовката за председателстването. Тя ще очертае етапите, предварителните прогнози за това колко ще струва на държавата и откъде ще дойде финансирането. Правителството трябва да приеме през седмицата постановление, с което ще се създаде и координационен механизъм.

Съветът по европейски въпроси ще бъде водещото звено, като той е председателстван от Кунева.

В следващите месеци ще бъде направен и график за обучаването на хора от държавната администрация, които реално ще ръководят дневния ред на ЕС. Част от тях ще бъдат обучавани в чужбина - в Националното училище за администрация на Франция, и в Дипломатическия институт на МВнР. Всяка работна група и среща на ресорните министри трябва да бъде ръководена от наши чиновници. Държавните глави (Европейски съвети) и министрите от ЕС се срещат официално в Брюксел, като дори за целта е построена официална сграда на Европейския съвет - Justus Lipsius.

Всяка сбирка на върха обаче се предшества от неформална среща, домакин на която е председателстващата страна. Така в НДК ще се решава бъдещето на ЕС, тъй като на тези форуми трябва да се постигне съгласие по обсъждането на въпросите. Днес ще има дискусия за ползите за страната от ротационното председателство на ЕС и очакваните предизвикателства при подготовката.

Проблемите: Няма кадри, няма и пари
Липсата на подготвени кадри и административен капацитет ще е най-големият проблем на България при процеса на председателстване на ЕК през 2018 г., смятат дипломати. Според тях на държавната ни администрация са необходими поне 2000 подготвени служители, които знаят как функционира Европейската комисия (ЕК) и Европейският съюз (ЕС) и владеят добре поне английски език. Такъв екип трябва да има във всяко министерство, тъй като нашите ведомства ще отговарят за планирането, провеждането и реализирането на конкретните ресорни политики и свикването и ръководенето на срещите на министрите от всички държави от ЕС, на които се обсъждат и вземат решенията за целия съюз.

Такива кадри обаче няма достатъчно според бивши служители на Външно. Една от причините е, че командированите чиновници на всички министерства в представителството ни в ЕС в Брюксел се заседяват там с десетилетия, вместо да има ротация, което да изгради административен капацитет.

В държавния бюджет няма средства, предвидени за т.нар. българско председателство на ЕС, оплака се преди дни силовият вицепремиер Меглена Кунева. Според нея всяка военна операция бледнее пред това да се организира едно председателство. Тя даде пример, че само в обхвата на МВР има 25 работни групи, които трябва да се ръководят от български специалисти.