"Светло си възсияла в страданията си, страдалице, украсена с твоите кърви, и като прекрасна гълъбица си отлетяла на небесата, Татяно. Затова се моли винаги за почитащите те."

Света мъченица Татяна произлизала от знатно и богато римско семейство, което я възпитало от ранно детство в християнската вяра. Въпреки че бил три пъти префект на Рим, нейният баща също бил християнин. Проникната от тази вяра, Татяна се отдала на милосърдие и непрестанна молитва. Тя се отказала от светското и се обрекла на целомъдрие.
Когато цар Александър Север бил издигнат на престола, той бил само на 16 години. Неговата майка била християнка и от нея той се научил да почита Христа, но но едновременно с това продължавал да служи и на римските богове и да им се покланя. В двореца му, наред с изображенията на Христа, имало и образи на Аполон, старозаветния Авраам, езическия Орфей и още много други. Самият Александър не преследвал християните, но наместниците му, управителите на области и консулите ги гонели и измъчвали.
Един ден хванали и светата девица Татяна и я довели в храма на Аполон, за да се поклони на идола. Според православния разказ тя се помолила на истинския Бог и внезапно станало земетресение. Идолът на Аполон паднал и се разбил, част от храма се срутила и отломките затиснали много езичници и жреци. Дяволът, който живеел в идола, с вик побягнал и всички видели сянката, понесла се във въздуха.
Въпреки знамението, езичниците повлекли светата дева на съд и мъчения: след като я били по лицето, те извадили очите й с железни куки. И тук отново те се сблъскали с чудо: от дългото мъчение изнемогнали самите те, защото тялото на Христовата мъченица било твърдо като наковалня и те понесли повече мъки от нея. Мъчителите били принуденипомолят съдията да заповяда да прекратят изтезанията.
Татяна мъжествено търпяла, молела се за мъчителите си и викала към Господа да ги озари със светлината на истината.
Молитвата й била чута. Небесна светлина озарила мъчителите и духовните им очи се отворили. Те видели четири ангела, които стояли около светицата, и чули глас от небесата, който се обръщал към нея. Тогава паднали на земята и започнали да я молят:
- Прости ни, рабиньо на истинския Бог, защото не по своя воля ти причинявахме страдания.
На следващия ден съдията отново заповядал да доведат света Татяна. А тя застанала пред него здрава, с лице спокойно и и озарено от блажена и кротка усмивка. Съдията започнал да убеждава девойката да принесе жертва на идолите, но напразно. Тогава заповядал да нарежат тялото й с бръсначи. Девическото й тяло било бяло като сняг и от раните вместо кръв потекло мляко. Разнесло се дивно благоухание като от съд с благовония. Светата вдигнала очи към небето и започнала да се моли. После я разпънали на кръст на земята и я били с железни пръчки така дълго, че мъчителите изнемогнали и често се сменяли.
Наближавала вечерта и светата била затворена в тъмница. Тук тя прекарала нощта в молитви и славословия на Господа. Озарила я небесна светлина и ангели Божии пеели заедно с нея. На сутринта отново я довели на съд. Като я видели напълно здрава, с още по-чисто и светло лице, всички били изумени. Този път я уговаряли да принесе жертва на богиня Диана. Светата се престорила, че е съгласна да последва съвета им. Отвели я в храма на богинята. Преданието на Църквата казва, че когато бесът, който обитавал идола на Диана, усетил приближаването й, и викнал високо:
- Горко ми, горко ми! Къде да избягам от Твоя Дух, Боже Небесни, защото от всички страни на храма се разгаря огън и ме гони!
Светата се приближила към храма, осенила се с кръстно знамение, вдигнала очи нагоре и започнала да се моли. Изведнъж се чул страшен гръм, блеснала мълния, от небето паднал огън и изгорил храма с идола, жертвите и жреците и много от неверните паднали мъртви. Тогава отвели света Татяна в претора и я подложили на нечувани мъчения, а сетне отново я хвърлили в тъмницата и отново ангели се явили на мъченицата, изцелили я от раните и възхвалили мъжественото й страдание.
На сутринта завели светата в цирка и пуснали срещу нея страшен лъв, за да я разкъса. Но свирепото животното не я докоснало и покорно лижело нозете й. Когато поискали да отведат лъва обратно в клетката, той внезапно се хвърлил върху един знатен сановник, на име Евмений, и разкъсал него.
Езичниците приписвали всички тези дивни знамения не на Христовата сила, а на вълшебство. Те остригали косите на светицата, защото мислели, че в тях тя крие вълшебната си сила. После я затворили в храма на Зевс. Те мислели, че не може повече да навреди на божеството им, защото се е лишила от магическите си сили. Небесната светлина, която винаги я осенявала, се разливала и в храма и ангели ободрявали и утешавали светицата. На третия ден жреците дошли заедно с народа, за да принесат жертва на своя бог Зевс. Когато отворили храма, видели, че идолът е паднал и се разбил, а света Татяна стояла радостна в името на Господа Бога. Тогава я завели в съдилището. Съдията не знаел какво повече да направи, осъдил я на смърт и светата била посечена с меч.
Заедно с нея убили и баща й, защото разбрали, че и той е християнин. Отначало мъчителите го лишили от почетното му звание и отнели цялото му имущество. Осъден на смърт, заедно с дъщеря си той умрял от меч за името Христово. Днес празнуват всички, които носят името Татяна и Таня.