Във вътрешността на крепостта археолозите разкриват голяма християнска църква - базилика, дълга 45,20 m и широка 22,20 m

Античното селище Сторгозия води началото си от пътна станция в Римската империя, намираща се в центъра на съвременния Плевен, и вероятно създадена на мястото на по-старо тракийско селище. В града е настанен гарнизон, съставен от поделения от I Италийски легион, разквартируван в Нове (край днешния Свищов). По-добрите условия за стопанска дейност привличат заселници от околните малки селища към станцията.

От 238 година в балканските територии на Римската империя започват нападенията на готските племена, като с това се открива епохата на няколковековните варварски нашествия, които променят напълно етническата и политическа картина в региона. Поради недружелюбието на варварите, римските власти са принудени да придвижат населението на пътната станция към природно укрепения терен на днешния парк Кайлъка, където са изградени защитни съоръжения.

В началото на IV век 31 декара са обградени с мощна крепостна стена, широка 2,20 м, изградена с ломен камък и спойка от бял хоросан. Археологическите разкопки разкриват две порти и три подсилващи крепостно-защитната линия кули. Във вътрешността на крепостта, наред с жилищните постройки, археолозите разкриват голяма християнска църква - базилика, дълга 45,20 m и широка 22,20 m, както и обществен склад за зърнени храни.

Археологическите находки от Сторгозия и некропола ѝ – керамика, оръжия, монети – свидетелстват, че това укрепено селище е просъществувало до края на VI век. Нашествието на славяните на Балканския полуостров, започнало през VI век и завършило в средата на VII век, унищожава античния град.