Най-бързият пощальон в Родопите е Ердинч Али. "Титлата" му не е случайна - притежател е на купи от международни състезания, съобщава bTV.

„Когато подателя ме попита дали съм занесъл писмото и се радва, има една усмивка. Този, който получава, също се радва, като прочете от кого идва писмото. Това радва пощальона, две лица, когато са усмихната и се радва, това прави пощальона щастлив, че услугата е свършена”, обяснява той.

„Пощальоните ги наричам вестоносци, защото информацията или новината носят те”, казва Ердинч.

„Пощальонът не се съобразява с прогнозата за времето, дъжд, сняг, студ, пек. Ние неуморимо вършим работата”, допълва той.

И си спомня как му се е случвало да се връща късно и премръзнал. „Но това не е толкова трагично, важното е хората да са доволни”, казва още мъжът.

По думите му най-радостни са пенсионерите, които посещава вкъщи и им носи пенсията. „Те са толкова щастливи”, коментира пощальонът.

„Не толкова често се говори за кмета или за падаря, отколкото за пощальона. Пощальонът само като се появи и хората се трупат около него. Някой ако очаква нещо, го пита дали има за него, а когато посещаваме адресите, хората са щастливи - на седмото небе бих казал”, обяснява още вестителят.

Ердинч е директор на пощенската станция в Девин, но още пази първата си чанта от юли 1995 година, когато отива на първия си адрес. И днес той продължава да радва с нея хората в забравените родопски села.

Ердинч Али е най-бързият пощальон в Родопите. Определението му не е случайно, той пази в кабинета си купи от международни състезания. За Ердинч добре свършена работа означава само едно.

„Когато подателя ме попита дали съм занесъл писмото и се радва, има една усмивка. Този, който получава, също се радва, като прочете от кого идва писмото. Това радва пощальона, две лица, когато са усмихната и се радва, това прави пощальона щастлив, че услугата е свършена”, обяснява той.

„Пощальоните ги наричам вестоносци, защото информацията или новината носят те”, казва Ердинч. „Пощальонът не се съобразява с прогнозата за времето, дъжд, сняг, студ, пек. Ние неуморимо вършим работата”, допълва той.

И си спомня как му се е случвало да се връща късно и премръзнал. „Но това не е толкова трагично, важното е хората да са доволни”, казва още мъжът.

По думите му най-радостни са пенсионерите, които посещава вкъщи и им носи пенсията. „Те са толкова щастливи”, коментира пощальонът.

„Не толкова често се говори за кмета или за падаря, отколкото за пощальона. Пощальонът само като се появи и хората се трупат около него. Някой ако очаква нещо, го пита дали има за него, а когато посещаваме адресите, хората са щастливи - на седмото небе бих казал”, обяснява още вестителят.

Ердинч е директор на пощенската станция в Девин, но още пази първата си чанта от юли 1995 година, когато отива на първия си адрес. И днес той продължава да радва с нея хората в забравените родопски села.